Икономически конфликти във връзка с доставката на руски газ за Украйна, както и транзита на газ през нейната територия към Европа, възникват периодично от 1993 г. Същността на разногласията по отношение на цените на газа се крие в несигурното положение на Украйна по отношение на Русия: дали тя е братска държава, на която могат да се получат определени ползи; дали е независима европейска държава и тогава цените на газа трябва да се изчисляват по европейски стандарти.
Предистория на конфликта
След разпадането на Съветския съюз новосформираната независима Украйна, през чиято територия главният газопровод минаваше от Русия към Европа, беше на кръстопът: от една страна, Украйна се превърна в отделна държава, свободна от външен контрол, от друга страна, беше братска държава в постсъветското пространство. Следователно Украйна запази стимули за закупуване и транзит на природен газ, произведен в Русия.
И Русия, и Украйна избраха капитализма като цел на последващото им развитие. Следователно реалностите на пазарната икономика постепенно взеха своето влияние. Въпреки значителните отстъпки от доставения природен газ, до 1995 г. Украйна е натрупала много голям дълг за него в размер на 1 трилион рубли.
Газпром обяви спирането на доставките на газ за Украйна, но предложи да се реши проблемът с украинския дълг чрез прехвърляне на част от собствеността на украинските газопроводи.
На 10 март 1995 г., след резултатите от руско-украинските преговори, беше взето решение за продължаване на доставките на газ за Украйна, при условие че украинската страна ще представи график за изплащане на задълженията за газ в рамките на един месец. Графикът за изплащане на дълга никога не е бил предоставен, но по политически причини Украйна не е била изключена от газ.
След първия майдан
През 2004 г. в Украйна започва „Оранжевата революция“, по време на която се очертава стремежът на Украйна към Европейския съюз и от устните на обикновените членове на Майдана и някои видни политици звучи антируска (понякога откровено шовинистична) реторика. Въпреки това Русия прие тези промени много сдържано.
През март 2005 г., след „оранжевия преврат“, новото украинско правителство обяви пред „Газпром“, че е необходимо да се увеличат ставките на транзита на руски газ към Европа през Украйна. Премахването на преференциалните ставки за транзит на газ по същество за Русия, това би означавало увеличение на бюджетните приходи на Украйна.
Въпреки това Газпром се съгласи да повиши тарифата за транспортиране, но от своя страна го свърза с отмяната на преференциалната цена за газ за Украйна в размер на 50 долара и определянето на средната европейска цена на газ в размер на 160-170 долара / хиляда. m³.
Украинското правителство категорично отхвърли подобно предложение, настоявайки за разширяване на предишния преференциален режим на газовите споразумения с Русия. Упоритата непримиримост на украинската страна, както и не толкова затъмнената антируска реторика, доведоха през декември 2005 г. до по-строги руски изисквания. Цената на газ се увеличи до 230 долара / хиляда. m³.
Тогава, поради неподписването на договори за доставка на газ за следващата година, от 1 януари 2006 г. доставките на газ на украинския пазар бяха спрени. Но тъй като основните доставки на руски газ в Европа се извършват чрез газопроводи на територията на Украйна, според ръководството на последното, през първите дни на 2006 г. износният газ е бил несъгласен с руската страна за задоволяване на собствените му нужди. Това веднага забелязаха европейските потребители.
На 4 януари 2006 г. Газпром и украинското правителство успяват да се споразумеят за цена на газ от 95 долара на хиляда. m³. Такава цена стана възможна чрез смес от скъп руски и евтин туркменски газ. След известно време обаче Туркменистан представи и Украйна с искания за недоплащане.
