Според някои скептици високата поезия днес не е търсена. След известно време той като цяло ще се превърне във вкаменелост. Александър Вулых, който със своя труд доказва обратното, напълно не е съгласен с подобни обещания.
Син на архитект
Веднъж известен съветски поет отбеляза, че да си известен е грозно. След дълъг период от време Александър Ефимович Вулых добави - но това е приятно и изгодно. Известен поет и сценарист има право да се занимава с полемика с класиците. Често авторът е тласкан към това от текущи събития. В този контекст трябва да се отбележи, че целевата аудитория го възприема и като пародист, и като автор на песни. Както самият Вулик го заявява - това е такъв компот в един тиган. Подобно състояние не се разви за една нощ. Имаше причини и мотиви за това.
Популярният поет колонист е роден на 5 февруари 1956 г. в интелигентно съветско семейство. Родителите живееха в Москва. Баща ми беше известен архитект по това време. Майка работеше под негово ръководство. Детето расте и се развива в творческа обстановка. Учил е добре в училището Вулих. Любимите му предмети бяха история и литература. Обкръжаващи хора, роднини и познати, не се съмняваха, че Саша ще следва по стъпките на известния си баща. Именно това обстоятелство започна да го притеснява с възрастта. Ролята на „бледата сянка на прародителя“ никак не му подхождаше.
Творческа дейност
След училище Вулых категорично отказва да получи образование на архитект и влезе в журналистическия отдел на Московския държавен университет. Като ученик Александър пише стихове и бележки за различни печатни медии. Той наблюдаваше със собствените си очи как живеят кореспонденти и телевизионни водещи. Младият и талантлив автор е приет в редакцията на вестник „Нощно среща” от редактора на отдела за писма. В тази позиция той водеше редакторската си колона в стих. Според него това все още не е поезия, но вече не и журналистика. Сериозно се занимава с писане на тестове за песни, които Vulykh започва в началото на 90-те.
Поетичното творчество бе забелязано, оценено и покани автора да води рубриката „Стих на деня на Александър Вулых“ по „Руско радио“. Всеки ден, точно в 11 часа в ефира звучаха поетични линии на неотложна тема. В същото време Александър успя да организира свои самостоятелни изпълнения. В тандем с композитора Вадим Степанцов те редовно се изявяват вечер в музея на Маяковски.
