Владимир Якович Лазарев - писател, поет, публицист, член на Съюза на писателите на СССР от 1963 г. Автор е на много литературни произведения. Повече от 70 песни, популярни на сцената през съветската ера, са написани върху неговите стихотворения. Поетът написа думите за похода „Сбогом на славянина” към музиката на Василий Агапкин.
биография
Владимир Якович Лазарев (истинско фамилно име Лазарев - Милдън) е роден на 26 януари 1936 г. в Харков. Баща му беше Яков Лазаревич Милдън, родом от Одеса.
Детството и младостта на Владимир Лазарев преминаха в Тула. В този град той е завършил гимназия и Тулския механичен институт.
Поетичният талант на момчето се проявява от детството. Пише поезия, когато беше в училище и в колеж. Първата литературна награда Владимир получава през 1956 г. като студент. Стихотворението му „Младеж“ бе отбелязано на Международния конкурс в Прага и преведено на много чужди езици.
След дипломирането си той работи във фабриката, но също така продължава да пише.
През 1959 г. излиза вторият сборник стихове на В. Лазарев, който се нарича „Ръкостискане“.
Поетът пише стихове за своята любима земя, младостта, приятелите си.
През март 1963 г. Владимир Лазарев е приет в Съюза на писателите на СССР.
През 1965 г. постъпва в Литературния институт на име А.М. Горки, където учи в най-високите литературни курсове.
От 1967 г. Владимир Якович живее в Москва. Работил е като литературен критик, редактор и публицист в списание „Нашето наследство“. Това време е типично за Лазарев с творчески подем. Книгите му са публикувани в проза и поезия. Той пише статии по актуални обществено-политически въпроси.
През 1982 г. е публикувана антологията „Поезия на руските села“, съставена от В.Я. Лазарев. В него присъстваха както признати поети, така и малко известни талантливи автори.
През осемдесетте години на миналия век той работи върху съставянето на московските сборници "Ден на поезията. 1981" и "Ден на поезията. 1986."
Когато в страната започва периодът на перестройката, Лазарев говори на литературни срещи и форуми. Той разказваше за бурни аморални песни, унищожаващи душите на хората. Лазарев разобличи членовете на апарата на ЦК на КПСС, които "завлекли" близките си в Съюза на писателите. Той говори открито за авторите на песни, които писаха нискокачествени текстове за много пари. Сред писателите се появиха така наречените „литературни роби“. Те пишеха книги за висши служители. Така спомените на Л.И. Брежнев, за което генералният секретар на ЦК на КПСС получи най-високата литературна награда на страната.
Атмосферата, която надделя в Съюза на писателите, ставаше всеки ден все по-непоносима за поета. Не му беше позволено да говори по време на срещи. На Лазарев започна преследване за критикуване на съществуващата система. Те се опитаха да го изгонят от Съюза на писателите, но той избяга с порицание.
През август 1999 г. Владимир Якович емигрира от Русия в Съединените американски щати.
В момента писателят живее в Северна Калифорния. Къщата му се намира в малкото градче на Mountain View в центъра на Силиконовата долина. В близост са американските компании Google, Microsoft.
създаване
Самият поет твърдеше, че не композира специално песни. Известни композитори написаха песни към стиховете му: Марк Фрадкин, Владимир Мигуля, Евгений Дога, Ян Френкел, Арно Бабаджанян и много други.
Лирическите песни на Владимир Лазарев бяха изпълнени от най-популярните изпълнители на съветската сцена. „Как да не обичам тази земя“, пее Людмила Зикина, „Нощна беседа“ - Анна Герман, „Не охлаждай сърцето си, сине“ - Юри Богатиков, „Моят бял град“ е изпълнена от София Ротару.
Веднъж космонавтът Виталий Севастьянов казал на поета, че по време на космически полет заедно с Петър Климук е пропуснал земята. Спомни си как дъждът шумоля, как тревата мирише след дъжд. Владимир Лазарев написа песента „Сънувах звука на дъжда“ по музика на Евгений Дога.
През 1977 г. тази песен е изпълнена на Синия пламък, където присъстват астронавтите. Пееше нейната певица Надежда Чепрага. Песента "Rain Noise" се превърна в своеобразен химн за астронавтите.
През 1999 г. Владимир Лазарев става лауреат на всеруската награда „Алексей Фатьянов“ „Славеи, славеи“. На този фестивал за поезия и песен, който се провежда ежегодно в град Вязници, област Владимир, Владимир Лазарев беше удостоен с паметна грамота за приноса си в развитието на песенното изкуство.
През 2012 г. стиховете на Владимир Лазарев, написани на музиката на Василий Агапкин „Сбогом на славянина“, бяха публикувани в САЩ. Те бяха публикувани в руския вестник Life, който се публикува в Сан Франциско на руски език.
Преди да напише поезия за легендарния марш, поетът се справи чудесно. Владимир Якович се срещна с приятели и съвременници на Василий Агапкин, изучи историята на този поход. Той успя да открие интересни факти.
Към звуците на „Сбогом на славяните“ войници от Бялата гвардия маршируваха по време на Гражданската война. Съветското правителство наложи неофициална забрана на похода.
Василий Иванович Агапкин е главен диригент на парада, който се проведе в Москва на Червения площад на 7 ноември 1941 г. Но походът в този парад не прозвуча.
През 1945 г. на основния парад на победата Василий Агапкин участва в диригентите. Там неговият поход също не беше извършен.
Това звучи едва през 1957 г. в игралния филм „Кранове летят“, благодарение на режисьора Михаил Калатозов.
В Москва, на територията на жп гара Белоруски, е издигнат паметник на похода „Сбогом на славянина”.
През 2001 г. Владимир Лазарев получава втората награда на изданието на „Нов вестник“ в Ню Йорк за най-добра проза в прехода на вековете.
През 2006 г. в Ню Йорк е публикувана книга с неговите стихотворения и стихотворения „По течението на времената“.
През 2013 г. Сан Франциско издаде колекция от песни, наречена „Чуй моята мелодия“. Владимир Лазарев го написа заедно с музиканта Михаил Маргулис.
