В аналите на съветския театър и кино име Верико Анжапаридзе се споменава само от положителната страна. Творческата й биография се оформя в трудни социални и политически условия.
Стартови условия
Изкуствознателите и почитателите на сценичното творчество наричат Верико Ивлиановна Анжапаридзе на същата възраст. Биографията на известната актриса се чете като вълнуващ роман. Бъдещият народен артист на Съветския съюз е роден на 6 октомври 1897 г. в семейство на грузински аристократи. По-голямата сестра и брат вече израстваха в къщата по това време. Родителите по това време живееха в слънчевия град Кутаиси. Баща, потомък на старо благородно семейство, работил като нотариус. Майка се занимаваше с домакинска работа и отглеждане на деца.
По традиция момичето получи основно образование у дома. Тогава тя завърши курс в енорийско училище. От ранна възраст тя демонстрира музикални способности. Тя изпълни песни, които чу на улицата. И тези, които звучаха от записи на звукозаписи. Заедно с баща си, изпълняващ длъжността председател на градското театрално дружество, Верико често посещава местния театър. Родители и познати дори не се съмняваха, че ще стане актриса. Когато момичето навърши 16 години, тя заминава за Москва и влиза в драматичното студио на театъра в Мали.
Творческа дейност
Верико нямаше време да завърши напълно курс на обучение в драматично студио. Събитията от 1917 г. объркаха всички планове, не само с амбициозната актриса. Поради независещи от нея обстоятелства тя беше принудена да се върне в родината си. Тя беше приета с готовност в трупата на Грузинския академичен театър, който се намираше в Тбилиси. Въпреки тревожните времена, актьорите ентусиазирано се занимават с творчество. В началото Анжапаридзе не получи главните роли. През 1922 г. тя посещава стаж в един от театрите в Берлин. Натрупаният опит послужи като добра помощ в бъдещата кариера на актрисата.
В началото на 30-те Верико служи няколко години в трупата на Московския реалистичен театър. През трите си години в столицата тя успява да изиграе една основна роля в пиесата по романа на Максим Горки „Майка“. Причината е проста - актрисата не можа да установи отношения с главния режисьор на театъра Николай Охлопков. С времето Аняпаридзе формира индивидуален актьорски стил. Тя можеше да се трансформира във всеки, дори епизодичен персонаж на сцената и да привлече вниманието на публиката.
