Вера Мухина спокойно може да се нарече известен скулптор от съветската епоха. Паметникът „Работническо и колективно фермерско момиче“, познат на мнозина, е нейно дело. Тя беше любим скулптор на самия Сталин, но по време на живота си не бе разрешена да проведе нито една самостоятелна изложба.
Ранните години
Вера Игнатиевна Мухина е родена на 19 юни 1889 г. в Рига. Баща й бил богат търговец, а дядо й по майчина линия бил известен фармацевт. Като дете Вера се къпела в лукс, но страдала психически от загубата на близки. На две години остана без майка, тя почина от туберкулоза. Най-близкият човек до нея беше татко.
Скоро те се преместват от Рига във Феодосия. Там Вера започна да рисува. Скоро баща му почина и братята му поеха попечителство над Вера. За щастие, те бяха отговорни и чувствителни хора. Когато Вера завършва гимназията във Феодосия, тя е преместена в Москва. Там тя успя да получи прилично художествено образование.
Вера работи в работилниците на известни художници Иван Машков и Константин Юон. Там тя постепенно осъзна, че формата и обемът й отнемат повече от цвета. Тогава е решено да отиде да учи при скулптора Нина Синицина. В работилницата си тя започна да се опитва да извайва от глина.
През 1912 г. Мухина заминава за Франция, където Емил Антоан Бурдел става неин учител. В своята взискателност и критичност майсторът беше безпощаден. Това закали характера на Вера. В Париж тя изучава курса по анатомия, прекарва часове в рисуване на антични скулптури в Лувъра и посещава кубистки изложби. След това Вера спря просто да се възхищава на изкуството. Тя започна да го възприема като свят занаят, в който майсторът играе главна роля.
По време на Първата световна война Мухина се завръща в родината си. Четири години служи като сестра на милостта в болницата. Там се запознава с бъдещия си съпруг - хирург Алексей Замков. През този период тя почти изоставя изкуството.
