Успехът на всяка страна не на последно място се определя от присъствието на силен лидер с харизма. Миналият век даде на света много политически фигури, оставили забележим отпечатък в историята на своите страни. Тези важни личности могат спокойно да бъдат причислени към Мустафа Ататюрк, Конрад Аденауер и Маргарет Тачър.
Мустафа Кемал Ататюрк
Ататюрк в родната си Турция и по света с право се счита за един от най-талантливите реформатори на 20 век. Той беше президент на Турция от 1923 до 1938 година. При Ататюрк страната се превърна в светска държава, премина към латинската азбука. Извършена е еманципацията на жените, предприети са мерки за засилване на популяризирането на западната култура. Но всички тези трансформации лежат само на повърхността на широката реформаторска дейност на политика.
Започвайки реформите, Мустафа Кемал Ататюрк проведе задълбочен и всеобхватен анализ на ситуацията в Турция, а също така внимателно проучи характеристиките на държавния модел, приет на Запад. Резултатът е превръщането на бившата Османска империя, която до голяма степен се отличаваше с изостаналост и средновековници, в модерна държава, изградена върху най-ефективните примери на своето време.
Конрад Аденауер
След безславния край на Втората световна война за Германия, страната се оказа в плачевно състояние. Много градове лежат в руини. Ценното оборудване, запазено в оцелелите предприятия, беше извадено от победителите за репарации. Немският народ изпита вътрешна пустота, объркване и разочарование. Именно в този труден момент Конрад Аденауер става канцлер на новосъздадената държава, наречена Федерална република Германия.
По времето, когато той встъпи в длъжност, политиката вече беше над седемдесет години. Той е живял наситен и натоварен с живот живот, станал свидетел на мащабни трансформации в страната и света. Под ръководството на този политик-визионер Германия се превърна в силна европейска държава. Политикът в работата си активно използвал безспорния си авторитет, въпреки че разчитал на много строги методи за управление на страната. Аденауер подаде оставка през 1963 г. по собствена свободна воля. Периодът на неговото царуване на Запад беше наречен „германското икономическо чудо“.
