Конфликтът между Русия и Грузия има политически характер - няма очевидни опити за завземане на територията на съсед или създаване на контролирано правителство в страната. В такива случаи само малка част от причините, които причиняват видими последици, са достъпни за широката общественост. Следователно можем обективно да говорим само за хронологията на събитията и трябва само да правим предположения за движещите сили.
![Image Image](https://images.culturehatti.com/img/kultura-i-obshestvo/20/v-chem-sut-gruzino-rossijskogo-konflikta.jpg)
Видимите корени на междудържавния проблем, довел през 2008 г. до петдневната война между Русия и Грузия, се крият във вътрешния грузински конфликт. Структурата на тази страна включва три републики (Абхазия, Аджария и Южна Осетия), които имат свои правителства. По време на разпадането на Съветския съюз те също поискаха много по-голяма независимост, вдясно от правото да създадат отделна държава или да влязат в Руската федерация.
В края на миналия век всичко това води до местни войни между централното правителство, Южна Осетия и Абхазия. Въстанията бяха потушени с руско посредничество и въоръжени руски миротворци бяха разгърнати, за да предотвратят повторение на военни действия в конфликтни райони. Сключени бяха няколко споразумения между Руската федерация и Грузия, установяващи статута на такива миротворци и предвиждащи участието на Русия във възстановяването на републиките.
Това обаче не доведе до политическо разрешаване на конфронтацията между централната и републиканската власт, а запази само противоречията. Например Южна Осетия и Абхазия не участваха в президентските избори в Грузия. С идването на власт на Михеил Саакашвили конфликтите отново навлязоха във военната фаза, но сега руските войници, разположени там, също попаднаха в атака.
На 7 август 2008 г. грузинските войски нападат Цхинвал, главният град на Южна Осетия, в резултат на което освен местните жители загиват и миротворци. В отговор Русия започна военни операции, „принуждаващи мир“ в Грузия, които продължиха пет дни и завършиха с разгрома на Грузия. След това Руската федерация призна независимостта на Южна Осетия и Абхазия и сключи междудържавни споразумения с тях, които трябва да им осигурят военна подкрепа в случай на повторно нападение от грузинската армия.
Всичко това доведе до конфронтацията между Русия и Грузия в различни области - от забраната за внос на Боржоми в Руската федерация и затягането на визовия режим, до блокирането на влизането на Грузия в Световната търговска организация.