През първите две десетилетия на миналия век в Русия се случиха три революции, последната от които завърши с установяването на съветска власт. Причините за революционните действия на масите се коренят в политическите и икономическите противоречия, нараснали в страната с навлизането на капитализма в етапа на империалистическото развитие.
Революцията от 1905-1907г
През първите няколко години на XX век вътрешнополитическата обстановка в Руската империя беше изключително влошена. Оцеляването на феодалната система възпрепятствало развитието на отношенията в селото, където се запазвало земевладелението. Страната почти напълно нямаше политически свободи. Кризата нараства и в областта на националните отношения. Бързото развитие на капитализма засили експлоатацията на работниците, които все повече претендираха за правата си, организирайки стачки и стачки.
Една от причините за първата руска революция е разгрома на царска Русия във войната с Япония.
Либералните политически кръгове през 1904 г. отправят предложение за въвеждане на конституция в страната, която би ограничила властта на автокрацията. Царят отговори на това с категоричен отказ. Последната слама беше разстрелът от царските войски на мирно шествие на 9 януари 1905 г. Демонстрантите щяха да внесат петиция до Николай II, която съдържаше искания за прилагане на демократични промени в Русия. Жестоките репресии обаче бяха нанесени на демонстрантите, което разбуни страната и стана една от причините за революционните въстания.
Февруари 1917 г.: буржоазната революция
Революцията от 1905-1907 г. завършва с неуспех и не разрешава класови, икономически и политически противоречия. Революционното движение започна да намалява, в Русия дойде времето на реакция и политически репресии. Но проблемите останаха и изискваха решения. През 1914 г. Русия влиза в империалистическата война, което показва пълната неспособност на царския режим да изпълнява военни задачи.
До началото на 1917 г. ситуацията е изключително напрегната. Предприятията прекратиха работата си в цялата страна, в резултат на което на царската армия липсваха оръжие и храна. Транспортната система се срина, железниците всъщност не можеха да се справят с транспорта. В тази ситуация социалдемократите и другите леви сили се стремяха да използват недоволството на хората, насочвайки ги да се борят срещу автокрацията.
В условията на падането на авторитета на царското правителство се появяват антивоенни настроения на масите. Към това се прибавя и критичната позиция на селячеството и на работническата класа, които носеха на плещите си неизброените войни. Събитията от втората руска революция се случиха много бързо. Те започнаха с поредица от стачки и обща политическа стачка, която се проведе под мотото за сваляне на автокрацията.
Февруарската революция доведе до абдикация на Николай II от властта. Страната навлезе в период на демократична трансформация.
