Наричаме се барабани за битка. Китара - вдъхва надежда. И цигулката разбунва паметта, припомняйки какво не е било възможно да се постигне или получи в живота. Също така е много важно какви думи са поставени в музиката. Гласът на Татяна Рузавина е слаб. Когато тя изпълнява на пръв поглед проста песен в дует със съпруга си, публиката в залата замръзва и хваща всяка дума.
![Image Image](https://images.culturehatti.com/img/kultura-i-obshestvo/84/tatyana-ruzavina-biografiya-tvorchestvo-karera-lichnaya-zhizn.jpg)
Време за формиране
Привличането към музика и пеене не се появява изведнъж. За това са необходими подходящи условия. Татяна Рузавина е родена на този свят в обикновено съветско семейство на 11 октомври 1952 г. Провинциалният град Тамбов живееше с премерено темпо. Гражданите се бориха за реколтата. Работил във фабрики. Раждаха и отглеждаха деца. Биографията на момичето можеше да се развие съвсем различно. От най-ранна възраст Таня чуваше нейни роднини и приятели да пеят песни. Те се събраха през уикенда на масата и - „степ, но степта наоколо…“ - започна един от старейшините.
Никой не е внушавал любов към музиката и пеенето за дете. Но никой не се съпротивляваше, когато тя започна да пее заедно с възрастни. Не е изненадващо, че Татяна постъпи в местния музикален колеж по пиано и успешно завършва висшето си образование. Това беше през 1971г. По това време песни, изпълнявани от вокални и инструментални състави, вече са звучали на сцената и в телевизионните програми. Рузавина сериозно мислеше за своята вокална кариера и реши да получи специализирано образование в Московската творческа работилница за естрадно изкуство.
След като завършва през 1973 г., Рузавина се опитва в различни заведения. За кратко време беше похвалена като изпълнител на широк спектър. На снимката на легендарния режисьор Марк Захаров прозвуча песента „Ах, тук са условия“, която беше отлично изпълнена от Татяна. С право може да се каже, че след подобно представяне певицата стана известна. След известно време тя е поканена да работи във ВИА „Надежда“. И това беше пръстът на съдбата.