Началото на 90-те години на XX век в Русия беше времето на появата на празник, посветен на всички влюбени. Празникът, наречен Ден на влюбените, с произхода си датира от древните западни обичаи. Има няколко версии за произхода на този празник.
Някои исторически учени предполагат, че Денят на Свети Валентин, честван на 14 февруари, се превръща в християнски заместител на езическия култ към Луперкалия. Луперкалия е специален римски празник на плодородието в чест на богинята на любовта и езическото божество Фаунус. Този ден в древен Рим се чества на 15 февруари. В съответствие с езическите обичаи по време на фестивала са били жертвани животни, чиято кожа по-късно е използвана за направата на вредители. Голите жени били бити с тези напасти, за да може богинята на любовта да роди безболезнено раждане и здрави деца.
Има версия, че в края на V век папа Геласий I, който се опита да забрани Луперкалия, въведе честването на всички влюбени в памет на ранната християнска мъченица Валентина (но тази хипотеза е само предположение, а не потвърдено от конкретни факти).
В момента няма точна информация за живота на човека, в чиято чест е наречен Денят на влюбените. Има няколко версии на биографията на Валентин. Основната същност на подобни истории е историята, че светецът тайно от езическите власти се оженил за младоженците. В момента обаче самата Римокатолическа църква не признава датата на 14 февруари като памет на мъченика Валентин за липсата на точна информация от живота на предполагаемия светец. През 1969 г. честването на паметта на мъченика Валентин е напълно премахнато от католическата църква.
В православния календар на 14 февруари също няма празник, посветен на Валентин. Православните хора почитат паметта на няколко мъченици Валентинов на други дати.
Така честванията на Деня на влюбените в момента нямат нищо общо с християнската календарна традиция. Православният календар има свой специален празник, посветен на деня на семейството, любовта и вярността - ден в чест на светите благородни князе Петър и Феврония (8 юли). Понастоящем този ден се смята за ден на всички влюбени за православните хора. Струва си обаче да се има предвид, че Църквата не забранява да радва своите роднини, а в други дни е необходимо само да се разбере, че това не бива да бъде приспособено към празници, чужди на руската култура.
Православен човек трябва да разбере, че да доставя радост на любимата си е възможно всеки ден, защото това е естествена нужда на човеколюбивата душа. В най-добрия случай, ако има традиция в семействата да поздравяват своите „половинки“ на 14 февруари, тогава тази практика може да бъде изоставена. Основното нещо е да не му се приписва специално свещено значение. Следователно, 14 февруари е обичайният ден, в който всеки може да даде топлината си на любимия човек. Вярно е, че е препоръчително да направите това на 15 и 16 февруари и в други дни от календарната година.
