Слободан Милошевич е югославски и сръбски политик, президент на Сърбия (първоначално Социалистическа република Сърбия, република в Социалистическа федеративна република Югославия) от 1989 г. до 1997 г. и президент в Съюзната република Югославия от 1997 г. до 2000 г. Той също ръководи Социалистическата партия на Сърбия от създаването й през 1990 г.
Слободан Милошевич е роден през август 1941 г. В младостта си е получил образование в Белградския университет със специалност право. Там той е бил предопределен да се срещне с любовта си и бъдещата съпруга Мира Маркович, която е кредитирана за ключова роля във формирането на възгледите на Милошевич върху политиката. В студентските си години Милошевич влиза и участва активно в живота на UCL (Съюз на комунистите на Югославия)
Цялата му кариера беше работа на различни отговорни постове, което в крайна сметка му помогна да заеме поста първи секретар на градския комитет в Белград на Комунистическата партия на Югославия. Той го контролира до 1982 година. След това, от 1987 г., Милошевич оглавява Съюза на комунистите в Сърбия, което го вкарва в югославската политика по време на етническия конфликт въз основа на многогодишни етнически различия между албанци и сърби. През 1989 г. е избран за президент на Сръбската република, която е част от Югославия. Всъщност обаче Слободан Милошевич стана единственият политик, когото слушаха народите от всички съюзни републики в Югославия.
Разпадането на Югославия
В началото на 90-те години две държави се оттеглят от Югославия - Хърватия, както и Босна и Херцеговина. Милошевич трябваше да вземе решение за въвеждането на федерални сили на територията на бившите съветски републики, за да защити етническите сърби, които не искаха да напуснат Югославия. Поради това нежелание сърбите бяха тормозени от местните власти, които искаха независимостта да дойде едностранно. Сръбските селища се наричали „сръбските републики“. Това беше началото на гражданска война, в която загинаха няколкостотин хиляди души, а голям брой босненски мюсюлмани и хървати напуснаха териториите на сръбските републики.
На територията на бившите съветски републики бе въведена мироопазваща мисия от ООН. Тогава Словения мирно напусна Югославия. Към средата на 90-те сръбската конфронтация е смазана от силите на НАТО. Милошевич се съгласи да излезе от републиките. Хиляди бежанци стигнаха до Сърбия.
Две години по-късно Милошевич е преизбран за президент. Но година по-късно в Косово избухва нов конфликт, в който сърбите отново стават жертви. Там започнаха масовите погроми на сръбската автономия от косовците. НАТО се превърна в ново влизане на войски, ако президентът на Югославия не изтегли сръбските военни сили от Косово. Милошевич отказа. През 1999 г. Югославия беше подложена на масирани бомбардировки от ООН. Президентът на Югославия беше принуден да отстъпи.
