Сиракът като социално явление включва две понятия: сираци, деца, чиито родители са починали, и сираци, деца, чиито родители са живи, но поради различни причини не участват във възпитанието и осигуряването на приемливи условия на живот.
Видове сираци
До XX век в социологията и педагогиката сирачеството се определя като присъствие в обществото на лица под 18 години, и двамата или единствените им родители са починали. През XX век наличието на такова явление като елиминирането на родителите от задължения във връзка с техните деца се е наричало социално осиротяване. Съответно лицата под 18 години, останали без грижите на единия или на двамата родители, са социални сираци.
Като цяло сирачеството като социално явление може да бъде разделено на следните групи сираци:
1. Директно - непълнолетни деца, останали без родители поради смъртта им;
2. „Лишени“ - деца, чиито родители са лишени от родителски права поради отрицателно социално поведение или неспособност да осигурят необходимите условия за живот и развитие на децата си (включително случаите, когато родителите са признати за некомпетентни, са в затвора или са обвинени в престъпления, държат се в медицински заведения, липсват);
3. „Refuseniks“ - деца, чиито родители доброволно са се отказали от родителските права;
4. Сираци-интернати - деца, които са отгледани в интернатите, в резултат на което родителите им практически не участват в образованието;
5. Домашни условни сираци - деца, които живеят с родителите си, но са в отрицателни психологически и битови условия.
Откроява се и категорията „скрити“ сираци - деца, лишени от необходимите условия за грижа и развитие, но чието положение е скрито от държавата, в резултат на което такива деца не получават необходимата помощ.
