Добър пример за успешна откриваща сцена е във филма на Алфонсо Куарона „Детето на човека“. Сцената е заснета в един план и за две минути и половина получаваме експозиция, представяне на главния герой, постановка и първото проучване на водещите теми на филма.
- Първото нещо, което виждаме, е черен екран. Първото нещо, което чуваме, са думите зад кулисите: „Хилядият ден от обсадата на Сиатъл … Мюсюлманската общност изисква премахването на войници от джамии …“ - и научаваме, че светът, който познавахме, е потопен в хаос и насилие. Всичко е много лошо и по-нататък, може би, само ще се влоши.
- Освен това, водещият на новините обявява смъртта на "Бебе Диего, най-младият човек на планетата" - първото споменаване, че децата вече не се раждат в новия свят. Тонът на доклада отразява дълбочината на проблема - за Диего се говори като за знаменитост само защото е роден. Тъжна музика звучи и водещият назовава точната възраст на Диего към момента на смъртта - осемнадесет години, четири месеца, двадесет дни, шестнадесет часа и осем минути.
- При добър сценарий експозицията е изпълнена с емоции и действие. И това прави Алфонсо Куарон във филма си. В откриващата сцена на „Дете на човек“ виждаме тълпа от хора, събрани в кафене пред телевизионен монитор и слушащи трагичните новини. Те са погълнати от доклада и съдейки по лицата, те възприемат трудно това, което чуват. Някои плачат. Така ние, публиката, разбираме колко остър е проблемът с безплодието в този свят.
- Тогава се запознаваме с главния герой - Тео. И веднага те дават да се разбере, че той е различен от хората около него, противопоставя им се - Тео влиза в кафене и бута през скърбяща тълпа, за да си поръча кафе. Тео едва поглежда към телевизионния монитор, обръща се и отива към изхода, докато останалите продължават да гледат съобщението на новините, сякаш са хипнотизирани.
- Веднъж на улицата получаваме повече информация за света, в който Тео живее. Виждаме мръсен град, сметище на улицата, всичко наоколо е сиво, отблъскващо, хора в тъмни дрехи, безразлични маски за лице. Сиво-жълто небе. Признаци на упадък и запустяване на всичко - на сгради, транспорт и града като цяло..
- След като се разхожда малко по улицата, Тео спира и налива алкохол в кафето си. Така получаваме представа за психологическото състояние на главния герой - откъсване и отчаяние, в което Тео е в началото на разказаната история.
- И тогава възниква експлозия. В кафенето, което Тео току-що напусна. Това е светът, в който се озоваваме. Свят, в който убийства и актове на насилие се случват посред бял ден на напълно обикновени места като кафенета. Свят, в който невинните хора вече не са в безопасност. И в края на краищата, защитата на слабите и невинните ще бъде една от основните теми в целия филм.
- Встъпителната сцена завършва с кратък, но ужасен момент - окървавена жена се измъква от взривеното кафене и в едната си ръка носи другата си - откъсната от ръка. Така сме убедени, че филмът ще бъде визуално мрачен, тъмен, психологически труден, пълен с насилие. А авторите няма да разкрасяват нищо и да щадят публиката.
- Само за две минути и половина получаваме огромно количество информация и напълно се потапяме в света, измислен и създаден от Алфонсо Куарон. Резултатът е три номинации за Оскар за най-добър адаптиран сценарий, най-добра кинематография и най-добра редакция.
