Русия е предоставила на Църквата много светии, които са почитани от вярващи не само на нашата държава, но и далеч отвъд нейните граници. Името на св. Сергий Радонежки е известно в целия свят. Големият игумен на Руската земя - това е името на този невероятен молитвен и аскетичен на благочестие.
Преподобни Сергий от Радонеж, наричан в света Вартоломей, е основоположник на старостта, общителен монашески живот (който проследява приемствеността на такъв начин на живот от основателите на Киевско-Печерската лавра монаси Антоний и Теодосий), основателят на Великата Троица-Сергеева лавра и няколко други монашески около. Преподобни Сергий е последовател на учението за исихаст, което се състои в умела молитва и желание за личен съюз с Бога. Ето защо преподобният се нарича още Великата молитвена книга и тъжната на Руската земя.
Точната дата на раждане на светеца не е известна. Историците излагат две версии - май 1314 г. или май 1322 г. Датата на смъртта на праведните е 25 септември (стар стил) 1392 година.
Праведният е роден в Ростовското княжество в семейството на светци Кирил и Мария. При кръщението той получи име в чест на светия апостол Вартоломей - един от 12-те най-близки Христови ученици. От ранна детска възраст Вартоломей изненадващо показа волята си за гладно въздържание - в сряда и петък той отказваше да яде мляко.
Вартоломей учи в училищата на Ростовското княжество, но за разлика от братята си Стефан и Петър, Вартоломей получава лоша диплома. От живота на светеца е известно, че момъкът много се молел на Господа за дара на способността за учене. Чували се молитви на Вартоломей. Веднъж срещнал молещ се старец, когото той оплаквал за проблеми в преподаването. Старецът даде на момчето просфора и обеща, че в близко бъдеще момчето ще разбере науката без никакви проблеми. Прогнозата се сбъдна, от това време Вартоломей с изключителна лекота продължи образованието си в грамотност.
Още преди да навърши дванадесетгодишна възраст, Вартоломей започна да пости гладно, в сряда и петък напълно отказва храна. В останалите дни момчето яде хляб и вода. От особено значение е молитвеният подвиг на все още млад момък. Вартоломей обичаше да се моли дълго през нощта.
След като получил образованието си в Ростов, Вартоломей и семейството му се преместили в Радонеж. Желанието за усамотен монашески живот отдавна е уредено в сърцето на млад мъж, но Вартоломей би могъл да изпълни това желание едва след благодатната смърт на родителите си и погребението на последния в манастира Хотковски.
След смъртта на родителите си Вартоломей оставил наследствения си дял на брат си Петър и заедно със Стефан тръгнал в търсене на уединено място за молитвени подвизи. Намерили подходящо място, братята построили храм там на името на Света Троица. След това свещеници дойдоха при братята с мощите на мъчениците, анти-леан и други светилища, необходими за освещаването на храма.
Скоро след освещаването на храма Стефан напусна брат си. Именно след това Вартоломей взел монашески постриг с името Сергий. Мнозина чуха за аскетичния и аскетичния живот на светеца, затова хората започнали да се стичат при монаха, който искал монашеско уединение и молитва пред Бога. Скоро (вероятно през 1342 г.) монашеският манастир, известен сега като Троица-Сергейска лавра, е издигнат от произведенията на Сергий и неговите ученици. Преподобният обаче не е първият игумен на манастира. Едва през 1354 г. той получава званието свещеник и става духовен баща и глава на манастира.
През годините на своите подвизи монахът възкреси много велики светци. Самите негови ученици се разпръснаха из Русия в търсене на усамотение, откривайки многобройни монашески общителни общности.
Преподобни Сергий е известен като великия миротворец. Във времена на несъгласие между първенците той се опита да помири последните, апелира за единство и общо желание да защитават родния си край, защото исторически по това време той е бил известен като трудния период на татарско-монголското завладяване. Преподобният Сергий често се срещал с благородния княз Димитрий Донской. Великият аскетист благослови княза в битката при Куликово и даде на монасите си Пересвет и Ослябю да участват в битката.
Великият игумен по време на живота си извършил много чудеса. Едно от най-невероятните е възкресението на починалия. От живота на светеца е известно, че Пресвета Богородица многократно се е явявала на аскета.
Големият монашески подвиг, любовта към ближния и към Родината, желанието за миротворчество - всичко това е въплътено в живота на светеца. Ето защо културният идеал на Света Русия се свързва с името на светеца.
В момента светецът прибягва в молитвите си за различни нужди. В православната традиция е обичайно да се молим на този аскетик за дара на способността да се научим да четем и пишем.
