Пресвета Богородица е най-големият защитник на човешкия род. От историята са известни множество случаи на покровителство на Пресвета Богородица, паметта на които е запазена и до днес в различни православни тържества. Денят на застъпничеството на Пресвета Богородица е един от големите празници, който има основа в историческия факт за подпомагане на Пресвета Богородица на вярващите.
Православната църква в Русия празнува Деня на закрилата на Пресвета Богородица в средата на октомври (14-и според новия календар). Този ден от православния календар е подчертан с червено удебелено, което показва специално почитание за този празник.
Празникът на Покровата е историческо доказателство за чудотворната поява на Покровителя на човешката раса в църквата Блачерне на столицата на Византия - Константинопол. Това събитие датира от началото на Х век. Междувременно, когато владетел на Византийската империя беше император Лъв Мъдри. Началото на десети век бе белязано от нападения срещу нашествениците на Цариград Сарацините. По време на такова бедствено положение православните хора с особен ревност прибягват в молитвите си към Господа и Майката Божия за помощ и ходатайство.
Известният в Русия агиографски източник Животът на светиите, известен в Русия, митрополит Димитрий Димитрий, ни казва, че по време на нападението над Константинопол сарацините ревностно предлагали молитвите си за неделната целодневна служба (други източници не посочват конкретен ден от появата на Божията майка, само данни, че това се е случило по време на целодневно бдение). Сред поклонниците в църквата беше свети блажен Андрей, който през месец в месеца беше наричан свещен глупак. Именно той видя Богородица да върви по въздуха, придружен от любимия ученик на Спасителя Йоан Богослов, великия пророк и предтеча на Господ Йоан, светите и ангелски армии. Такава прекрасна визия стана възможна и от ученика на светия глупак Андрей Епифаний.
Пресветата Богородица се молела за хората от Константинопол, след което тя махнала корицата, наречена в християнската традиция омофор и я разпространила върху присъстващите в църквата. Значението на това явление показваше видимата и осезаема помощ и ходатайство на Богородица. А самият празник, утвърден в чест на появата на Богородица в църквата Блачерне, получи своето име - Покровение на Пресвета Богородица.
След чудотворната поява на Богородица завоевателите се оттеглили от царския град Константинопол. Много жители бяха спасени, а православните храмове не бяха потъпкани от нашественици.
В чест на събитията във Влахернската църква е решено да се установи специален празник, който през XII век премина в православния календар и в Русия. Този ден беше особено почитан от княз Андрей Боголюбски, който инициира изграждането на първата църква Покровски (известната църква на Покровата на Нерла, издигната през 1164 г.). В следващите векове започват да се издигат Покровски манастири и да се изграждат множество храмове. В съвременните времена почти всяка епархия има храм, основният трон на който е осветен в чест на чудотворното събитие от появата на Божията майка в Църквата на Блачерне в Цариград.
Православните вярващи до ден днешен се стремят да присъстват на празнична вечерна служба в навечерието на Покровието, а в деня на празника да се помолят на Литургия, да помолят Пресвета Богородица за ходатайство и помощ при всички ежедневни нужди и беди.
