Най-страшната и смъртоносна война на всички времена е Великата Отечествена война! Тя уби милиони хора, включително млади хора, които отчаяно защитаваха родината си. Един от тези герои, безсмъртно живеещи в сърцата на сънародниците, е Леонид Александрович Голиков.
Най-обикновеното момче Леня Голиков израства щастлив и безгрижен представител на своето поколение. Животът му беше изпълнен с домакински дела, приятелство с момчетата от двора му и учене в училище. И след края на седемгодишния план той получи работа във фабрика за шперплат.
И на петнайсетгодишна възраст започва война с нацистките нашественици, която внезапно съкрати всичките му планове за живот. Много скоро германски войски окупират селото в района на Новгород, където израства Леня Голиков. Момчето с болка в сърцето наблюдаваше новите заповеди и грубите възмущения, които нацистите нанасяха на руска земя. Патриотичният му плам не му позволяваше просто да наблюдава страданията на съселяните си и той бързо реши да защити любимата си земя с всички налични методи.
След упоритите битки за селото, когато е отблъснат от нацистите, смело момче без колебание се записва в новосформирания партизански отряд. Въпреки младата си възраст, той е приет в него с гаранция от своя училищен наставник, който е в този отряд. Именно тогава за първи път в живота си той почувства цялата тежест на отговорността за освобождението на Отечеството от непоискани нашественици и се закле до последната капка кръв, за да защити родната си земя и своите сънародници.
Друга страница е вписана в героичния летопис на нашата Родина, когато през март 1942 г. Леонид Голиков става разузнавач в партизански отряд, принадлежащ към ленинградската бригада. Там той става член на комсомолската организация.
Борба срещу германските нашественици
Партизаните изиграха огромен принос за освобождаването на страната ни от германските войски през Великата отечествена война. Те се превърнаха в истинско наказание за нацистите, защото действията им в тила на противника бяха съпроводени с унищожаване на човешка сила и техника, храна и боеприпаси и нарушиха реда на взаимодействие между военните части, създадени от военно време. Омразният враг много се страхуваше от партизаните, които ги принуждаваха да отделят време и средства за неутрализиране на заплахата.
Бойният опит на Лени Голиков има за своя сметка и такъв случай, когато веднъж той, връщайки се от разузнаването, се натъкна на пет германски войски. Тези нацисти били толкова страстни да грабят в пчелина, че оставили оръжията си далеч от мястото на ядене на мед и борба с пчели. Младият партизанин, без да мисли два пъти, уби трима души, а двама имаха късмета да напуснат бойното поле.
Героичният разузнавач по време на партизанската си дейност успява да участва в двадесет и седем военни операции, по време на които са унищожени седемдесет и осем немски офицери, няколко моста и превозни средства на врага.
Подвиг на Лени Голиков
А героичният подвиг на Лени Голиков, останал безсмъртно наследство на страната като вечен спомен на благодарни потомци, се е случил на 13 август 1942 г. край село Варинци на магистрала Луга-Псков. Намирайки се на бойна мисия заедно с друг партизанин, Леня успя да взриви немска кола, в която шофира важен германски военен чин (генерал-майор на Инженерните войски Ричард фон Виртц). Под него имаше безценна документация, включително чертежи на противникови мини и други нови оръжия, които впоследствие оказаха на съветската армия голяма помощ в борбата срещу нацистите.
За героични действия зад вражески линии, свързани с получаване на стратегически важна информация, Леня Голиков беше отличен с медал „Златна звезда“ и удостоен със званието Герой на Съветския съюз (посмъртно). През декември 1942 г. партизаните от четата, където Голиков се сражава, са обградени от германски войски. Дълго време партизаните държаха на отбраната, отчаяно се борейки с множество вражески атаки. В един от тези дни те дори успяват да пробият германската отбрана в ожесточена битка и да пробият от кордона, като променят мястото на тяхното разполагане.
Загубите на отряда бяха много значителни. В бойното формирование останаха само около петдесет партизани, които също изчерпаха боеприпаси и храна, а уокито-токито беше унищожено, което направи комуникацията с други партизани невъзможна. След дълго преследване от нацистите двадесет и седем оцелели партизани бяха принудени да спрат в покрайнините на село Острай Лука. Тъй като в близост не са намерени германски части, за максимална крадливост на отряда, главата на партизаните реши да не поставя часовник. Предателят Степанов от жителите на селото обаче предаде информация за партизаните на стареца Пихов, който от своя страна им направи известен наказателен отряд немци.
Предателството на Родината от двамата участници в това зверство подлежи на възмездие. Пихов, който получи съществена награда от нацистите за навременна информация за партизаните, е разстрелян като предател в началото на 1944 година. Но Степанов, който показа забележителни способности на опортюнист, впоследствие започна да се бори срещу германците като част от партизански отряд. Това се случи, когато изходът от войната беше ясно предопределен. Удивително е как този „герой“ от войната се завърна у дома, дори успя да спечели награди за военна доблест при побеждаването на врага. Правосъдието на съветското правосъдие обаче го изпревари през 1948 година. Степанов бе осъден на двадесет и пет години затвор с пълното отнемане на всички награди.
Смъртта на героя
След предателството на Пихов и Степанов през януари 1943 г. селото е обградено от отряд наказатели от петдесет души. Между другото, селяни, които безславно си сътрудничиха с тях, също участваха в тази операция за унищожаване на партизани от страната на фашистите. Проведе се кратка битка, в която бяха унищожени почти всички партизани. Само шестима успяха да избягат в гората. В тази кървава битка загина и Леня Голиков.
Интересно е, че увековечаването на паметта на Лени Голиков бе свързано с историята на неговата фотография, която дълго време се смяташе за изгубена. И така, за да отрази героичния образ на млад партизанин през 1958 г., художникът В. Фомин използва снимка на сестра си Лидия. По-късно обаче е намерена снимка на героичния партизанин. Но символът на всички домашни тийнейджъри вече беше увековечен в убедително създадения си образ. Затова много от неговите образи все още показват портрет, изваден от снимка на сестра му.
