Протестите в Испания започнаха през март 2012 г., но през юли придобиха масивен и повсеместен характер. Повече от един и половина милиона души от 80 големи градове на страната взеха участие в маршовете на 19-20 юли. Около 600 000 жители и посетители излязоха на улиците на Мадрид. Центърът на столицата е парализиран, парламентът и правителствените агенции са взети под стража.
Кризата в Испания започна много преди началото на стачките и принуди правителството да предприеме доста строги мерки. През март бе прието ново законодателство в областта на труда, което опрости процедурата за освобождаване на служители, което предизвика широко размирици и сблъсъци с правителството.
В края на май 2012 г. се проведе поредната стачка, този път стачка от учители, студенти и техните родители. Планът на правителството включва намаляване на разходите за образование в размер на 3 милиарда евро.
През юни 2012 г. правителството на страната трябваше да се обърне към Европейския съюз, за да поиска финансова помощ в размер на 100 милиарда евро. Причината беше проблемът на няколко банки. Беше решено национализирането на тези банки, до юли те бяха национализирани: Каталуния Каикса, Банко де Валенсия, НоваГалисия и Банкя, а само Банкя поиска финансова помощ в размер на 19 милиарда евро.
Предпоставка на Европейския съюз за предоставяне на помощ бяха мерките за строги бюджетни спестявания - намаляване на обезщетенията за безработица, намаляване на заплатите, увеличаване на данъците. Испанското правителство реши да увеличи данъка върху добавената стойност с 3% (от 18% на 21%), в резултат на средните разходи за семейството ще се увеличат с 450 евро. Броят на общинските институции е намален с 30%, а броят на държавните предприятия е намален. Обезщетенията за безработица се намаляват с 10%, въпреки факта, че Испания има най-високия процент на безработица сред страните от ЕС - почти 25% (сред младежката безработица достига 50%). Освен това заплатите на държавните служители бяха намалени със 7%, а допълнителните дни за ваканция и изплащане на бонуси бяха отменени.
Подобни строги мерки не биха могли да не предизвикат възмущение сред хората. Стотици хиляди хора излязоха на улиците, за да участват в протести. Най-големите профсъюзи на страната и Общото сдружение на работниците, сдруженията на полицаи, служители, военни, съдии, пожарникари, студенти - всички забравиха предишните си различия и се обединиха под лозунга: „Властите унищожават страната, ние трябва да ги спрем“.
