Днес рядко е възможно да срещнете мъж, чието лице е украсено с брада. Дори добре поддържана малка брада се счита за доста рядко явление, още по-необичайна и широка, брадирана брада. Но след като в предпетринска Русия всеки уважаващ себе си глава на семейството има брада, отсъствието на този атрибут на мъжественост се приравняваше с греха и беше упрекван по всякакъв начин.
Значението на брадата в предпетринска Рус
Ако съвременните хора възприемат косата на лицето или нейното отсъствие като факт, който не задължава нищо, в предпетринска Русия брадата е била вид визитна карта и знак не само за статут, но и за мъжка сила. Един от руските патриарси Адриан замислено написа в края на 17 век: „Бог създаде човека по свой образ, с брада, а само кучетата са без брада“. Смятало се е, че след като Исус Христос е бил с брада, тогава вярващ православен човек трябва да носи брада. Тези, които са използвали бръснач - „драскан“, дори биха могли да бъдат отлъчени.
Една гъста брада беше знак за бруталност и мъжественост, силна порода. Притежателите на рядка растителност, осмивани като дегенерати, подозираха, че в семейството им има татари от други религии, които, както знаете, брадите растат много слабо. Мъжете, които по физиологични причини не са отглеждали брада, оставали реликви.
Нанасянето на щети на човек чрез увреждане на брадата му се счита за престъпление срещу личността му. Всяка откъсната стърготина от брадата с указ на Ярослав Мъдри беше глобена - 12 гривни бяха платени в княжеската хазна. Болярите - елитът на руското общество от онези времена, бяха напълно брадати. Разбира се, руските царе също носеха бради.
Иван IV Грозният приложил дивакова мярка към противниците си - оскубали бради, след което позорният болярин нямал друг избор, освен да се скрие в манастир.
