Отлъчването е мярка за наказание за вярващи, намиращи се в някои религиозни деноминации, като християнство, юдаизъм и пр. Процедурата включва отлъчване или експулсиране от Църквата като такава.
Отлъчването (отлъчване) може условно да бъде разделено на две категории: временна забрана за участие в църковни тайнства и катедрала, обявена за отлъчване (анатема), когато човек няма право да участва в тайнства, молитви и се лишава от общуване с верните. Анатема може да бъде вдигната само от епископ, който има съответните правомощия. Както обикновените вярващи, така и служителите на църквата са отлъчени. Всяка деноминация имаше свои причини за отлъчване, но основните от тях бяха непристойни нарушения: кражба, блудство, изневяра, получаване или даване на подкуп при назначаване на църковен пост, нарушаване на църковните правила и т.н. Хората бяха подложени на анатема за отстъпничество и ерес. Ако отстъпничеството е пълно отказване от вярата от самия човек, то ересът е частично отхвърляне от даден индивид на догмите на Църквата или друго тълкуване на религиозното учение от него. Но във всеки случай това винаги се е смятало за грях. В Русия отказът от вяра се приравняваше с религиозно посегателство и се наказваше с лишаване от свобода (наказателна издръжка, затвор или изгнание). Предателите на Отечеството също бяха анатемизирани. Например Степан Разин, Емелян Пугачев, хетман Мазепа и др. Тъй като светската власт защитаваше не само империята, но и самата Църква, следователно всяко престъпление срещу държавата се приравнява с антицерковнически действия и се наказва с църковно осъждане чрез католическа анатематизация. Ако руски Тъй като православната църква насилствено не е ликвидирала ерес, католическата църква през Средновековието става известна с изгарянето на еретици на огньове. В Европа такова наказание се прилагаше към хора, които се съмняваха в правилността на религиозното учение (в случая с Джордано Бруно) или бяха обвинени във вещерство. Заслужава да се отбележи, че в онези дни всеки човек, чрез анонимен отказ, може да се яви пред съда на Светата инквизиция и да бъде осъден на смърт чрез обесване или изгаряне на клада, но всеки разкаял се грешник винаги е имал право на отказ и възможност да се върне в лоното на Църквата. В края на краищата грешникът е отлъчен не заради самия грях, а заради нежеланието да се покае и да бъде поправен.
