Руско-чеченски конфликт от 90-те години. Той има дълбоки исторически корени, датиращи от Кавказката война от 19 век. Именно тогава, разширявайки територията си и засилвайки позициите си на юг, Руската империя за първи път срещна яростна съпротива от планинските народи, населяващи тези райони. Хайлендърите загубиха войната, крехкият мир царува в Кавказ дълги години, но руското правителство не беше окончателно признато за горди горци.
Почти през цялото време Чечня е част от Русия, на нейната територия се провеждат масови въстания, оперират банди и се провеждат военни и политически наказателни операции. Руско-чеченски конфликт от 1990г Той възниква като национален конфликт в борбата за независимост на Чечения на територията на СССР, през т. Нар. Период на перестройката, през втората половина на 1980 година.
Разпадането на СССР
Именно с началото на този период на промени в политическата и икономическата структура на СССР националистическите и сепаратистките движения се засилиха в много републики на Съюза. В Чечения се появиха радикално настроени националисти, които успяха да обединят около тях слабо образования, простодушен патриархален живот. Типичен представител на чеченското националистическо движение от онова време е Зелимхан Яндарбиев - етнически чечен, поет „от народа“, образована фигура в Съюза на писателите. Именно Яндарбиев убеди генерал Джохар Дудаев да се върне в Чечня от Естония и да оглави нарастващото националистическо движение.
Основната движеща сила и организация на сепаратистите беше Националният конгрес на Чеченския народ (ОКЧН) през 1990 г., който беше оглавен от Дудаев през 1991 г. Основната цел на ОКЧН беше отделянето на републиката от СССР и създаването на независима чеченска държава. Всички тези събития бяха придружени от появата на организирани, добре въоръжени банди, масовия геноцид на руското население на републиката и огромен брой жертви сред военните служители на реда и цивилни.
Изземването на властта от сепаратистите
През цялата 1991 г. ръководството и националистическите лидери умишлено и целенасочено дестабилизират ситуацията в републиката, култивирайки екстремистки настроения. Почти веднага след като генерал Дудаев оглавява ОКЧН в началото на лятото на 1991 г., той провъзгласява независимостта на Чеченската република Нохчи-чо, създавайки двойна власт в Чечения, разкъсана от политически противоречия. Настоящата ситуация не продължи дълго, на 6 септември в Чечня беше извършен военен преврат под ръководството на Дудаев. В края на октомври 1991 г. Джохар Дудаев в резултат на избори, проведени под контрола на сепаратистите, става президент на републиката.
Според информация, публикувана от щаба на UGV след края на военните действия, загубата на руски войски възлиза на 4, 103 убити хора, 1231 - изчезнали / безлюдни / затворници, 19 794 ранени.
Всичко това доведе до факта, че в началото на ноември руският президент Б. Елцин подписа указ за въвеждане на извънредно положение на територията на републиката. След публикуването и подписването на този указ ситуацията в Чечения ескалира до краен предел, декретът е отменен, буквално няколко дни след неговото подписване. След това руското ръководство реши да се изтегли от територията на републиката военни части и части на Министерството на вътрешните работи, по време на които сепаратистите активно изземат и ограбват военни складове.
