През март 1613 г. шестнадесетгодишен младеж Михаил Романов се съгласява да управлява руското царство и е обявен за суверен. Така страната, разкъсвана по това време от войни и смутове, попада под властта на човек, лишен от държавна мъдрост и всякакви военни таланти.
За съжаление, много документални доказателства за избора на Михаил за кралство бяха подложени на щателна редакция или унищожени. Човек обаче може да проследи реалния ход на събитията според оцелелите доказателства, например „Приказка за Земския собор 1613 г.“.
През октомври 1612 г. казашки отряди на княз Трубецкой и милицията, водени от Дмитрий Пожарски, щурмуват Китай-Город. Съдбата на полския гарнизон беше предопределено. Първо, руските боляри напуснаха Кремъл, който по-рано се закле във вярност на полския княз (Пожарски им обеща имунитет). Сред тях беше младият Михаил с майка си, която отиде в патримонията си край Кострома. Сгъна ръце и напусна Кремъл с полски гарнизон.
Не е ясно с какво са се ръководили Трубецкой и Пожарски, когато са отказали да преследват предателите, но именно това обстоятелство е създало предпоставките за по-нататъшното развитие на събитията. Властта в този период е принадлежала на триумвирата, състоящ се от Минин, Пожарски и Трубецкой. Княз Дмитрий Пожарски обаче стана официален държавен глава и се предвиди, че ще бъдат новите крале. Това обаче бе предотвратено от непростима грешка от негова страна - разпускането на милицията. След това основна военна сила станаха войските на Дмитрий Трубецкой, държани в Москва от възможността за пълна печалба.
Основната задача беше избирането на нов цар. На събрание на московските имения е решено да се свикат депутати от всички класове в Земския собор, с изключение на монашески и болярски селяни. В работата на Катедралата, в която участваха около 800 души, присъстваха много боляри, които по-рано се бяха заклели във вярност на Владислав. Те оказват натиск, при който кандидатите на Трубецкой и Пожарски бяха блокирани. Една от двете групи, сформирани в Съвета, номинира чужденец - шведският принц Карл Филип, другата се застъпва за избора на суверена от руските кандидати. Пожарски подкрепи първата кандидатура.
В резултат Съветът реши да избере владетел измежду руските кандидати: боляри, князе, татарски първенци. Дълго време не беше възможно да се постигне единство. Тогава те номинираха Михаил Романов, който беше активно подкрепен от казаците.
Съмишленици на Пожарски предложиха да обсъдят кандидатите с московчани и жители на близките региони, като направят двуседмична почивка в работата на Катедралата. Това беше стратегическа грешка, тъй като болярската група с казаците имаше много повече възможности за организиране на агитация. Основната кампания стартира за Михаил Романов. Болярите вярвали, че ще успеят да го държат под тяхно влияние, тъй като той е много млад и неопитен и най-важното - свободен от клетвата на Владислав. Основният аргумент на болярите е умиращото желание на цар Фьодор Иванович да прехвърли управлението на своя роднина, патриарх Филарет (Фьодор Романов). Патриархът мързеше сега в полски плен и затова се наложи да даде трона на единствения си наследник - Михаил Романов.
На сутринта, в деня на изборите, казаци и простолюди се събраха, настоявайки за избирането на Михаил. Може би митингът беше организиран умело и впоследствие се превърна в основен аргумент за твърдението, че кандидатурата на Романов е изложена публично. След избирането на Михаил Романов за цар изпратиха уведомителни писма до всички краища на руската земя.
