Анна Герман е певица с вълшебен, кристално чист глас и специален драматичен маниер на изпълнение. Животът й е като вълнуващ роман, в който имаше катаклизми, победи, слава, лично щастие и, уви, ранен и тъжен край.
Биография и кариера
Бащата на Анна Герман Евген (Юджин) е германец с холандски корени, чието семейство се установява в Украйна. С идването на съветската власт семейството е разсеяно, многобройни роднини са разпръснати из страната. Евген дойде в Узбекския ССР, където срещна втората си съпруга Ирма Мартенс, която произхожда от семейство на холандски протестантски менонити. В брака се родиха две деца, дъщеря Анна-Виктория и най-малкият син Фредерик.
Семейството, заедно с майката на Ирма, се заселили в малкото градче Урнеч. Баща ми работеше като счетоводител, но той обичаше музиката и дори сам композираше песни. Идилията не продължи дълго - малко след раждането на сина му Юджен беше арестуван и след кратък процес беше разстрелян по обвинение в шпионаж. Репресираното семейство трябваше да избяга, след дълги пътувания тя се озова в Казахстан. В този момент семейството се състоеше само от 3 жени, по-малкият брат на Анна се разболя и почина.
През 1942 г. Ирма Герман се омъжи за полски офицер, но година по-късно умира. Жена с дъщеря и майка си се преместила в родината на съпруга си, в Полша. Анна влезе във физкултурния салон и след като завърши, отиде да учи като геолог. Бъдещата специалност обаче не привлече особено момичето, тя мечтаеше за сцената и дори се представяше в студентския театър като певица.
След дипломирането си Ана издържа изпитите и получи право да изнася концерти. Пеенето й започва с мини турне и много малки хонорари. Обаче необичаен ясен глас - лирично сопрано с много богат диапазон - веднага й донесе любовта на публиката. Постепенно младата певица отмества уменията си и през 1963 г. има честта да представя страната на международния фестивал в Сопот. Първата награда беше 3-то място, но вече в следващия конкурс Анна стана победителка, получи стипендия от Министерството на културата и замина за Италия, за да преподава вокали. Благодарение на победи в международни конкурси, на младата певица беше предложен тригодишен договор със студиото, което с радост подписа.
Кариерата на Анна Херман се развива бързо, продуцентите активно я популяризират като нова европейска звезда. Победително шествие с концерти, рекламни предавания и победи в състезания бе прекъснато от ужасна автомобилна катастрофа - по време на нощно придвижване спортна кола със спящ шофьор се блъсна в бетонно заграждение. Анна получи тежки наранявания и беше легнала на легло две дълги години.
След периода на рехабилитация певицата е транспортирана в Полша, където е подложена на лечение. Въпреки неблагоприятните прогнози на лекарите, тя започна да става и да ходи и вече през 1969 г. се появи на сцената. Завръщането й бе посрещнато с ентусиазъм, публиката не забрави Анна и я приветства с всяка своя реч. Певецът обиколи страната и често идва в Москва, като дава концерти и записва множество записи. Всяко представление събира пълни зали, пресата нарича Анна най-искрената, чаровна и обичана певица.
Единственото нещо, което засенчва тези щастливи години, е рязко влошаване на здравето. Постепенно старите наранявания дават да се почувстват, една жена се измъчва от постоянна болка в краката. Първо, тя отписва всичко на тромбофлебит, който се влоши след бременността, но след посещение на специалисти открива ужасната истина - бързо развиващ се рак на костите. Въпреки влошеното здравословно състояние, Анна не спира да обикаля, не иска да разочарова феновете.
Известно време певицата се лекува независимо, но няма подобрение. Анна отива в болницата, където претърпява няколко операции. Прогнозите на лекарите обаче не оставят надежда - процесът е необратим. През 1982 г. певецът умира - поради мистично съвпадение смъртта настъпва точно 15 години след автомобилна катастрофа в Италия.
