Пънките са младежка субкултура, която се появи в САЩ и Великобритания и стана много популярна в целия свят. Тази субкултура е тясно свързана със съответната музикална посока. Първите пънк групи свириха бързо, карайки музика, която се комбинира с протест и груби текстове. А феновете на тези групи имаха поразителен външен вид и предизвикателно поведение.
Историята на думата и първите пънк групи
Дори в пиесата на Шекспир „Мярка за мярка“ се намира думата „пънк“ - така се наричат там евтините проститутки. Много по-късно тази дума придоби друго значение - "боклук", "мръсотия".
В началото на седемдесетте пънкът започва да се нарича странна музика, свирена от някои рок групи. Скоро онези, които слушаха тази музика (обикновено това беше младеж от работническите помещения), също бяха наречени пънкари.
Като примери на пънк групи от „първата вълна“ трябва да споменем такива групи като „The Dumned“, „Sex Pistols“, „Ramones“, „The Stooges“. Всеки от тях внесе нещо свое в пънк субкултурата. Да речем, че лидерът на The Stooges Iggy Pop беше първият, който практикува сценично гмуркане, тоест скочи от сцената в тълпата. В допълнение, „трикът“ на Иги Поп беше, че той се представя с гол торс и често нанася наранявания по време на концерта.
Що се отнася до СССР, тук пънк рок се появи през 1979 година. Тогава ленинградският Андрей Панов, по прякор Прасе, заедно с приятели създаде групата "Автоматични удовлетворители" (която всъщност е превод на израза "Секс пистолети" на руски). Дълго време тази група (което не е много изненадващо) остава в дълбокия ъндърграунд и едва в края на осемдесетте навлиза в ленинградския рок клуб.
Идеология и принципи на пънк субкултурата
Всъщност пънкарите никога не са имали нито една идеология. Но в същото време те имат някои принципи, например принципа „Направи си сам“ („Направи си сам“ или „Направи си сам“). С други думи, когато създават работата си, те предпочитат да разчитат на собствените си сили, което на теория им позволява да останат честни и независими, „не за продажба“.
А представителите на тази субкултура се характеризират с критично отношение към буквално всичко, което ги заобикаля, пренебрегване на нормите и стереотипите, които се налагат от обществото, претенциозна агресивност, възприемане на свободата като основна ценност и т.н.
Заслужава да се спомене отношението на пънкарите към политиката. Тук всичко е двусмислено. Пънките могат както да участват в активен политически протест, така и да бъдат аполитични. Има цели поджанри на пънк музиката, които нямат нищо общо с политиката, като например хорър пънк.
