Panchatantra е уникална книга, родена на индийска почва. Това е сборник с разкази, разкази, притчи, басни и поетични поговорки, които помагат да се живее. Всеки човек, дори далеч от Индия, получава огромно естетическо удоволствие от четенето и оставя една линия наизуст, за да подсили личния си житейски опит.
„Панчатантра“ (в превод от санскрит „Петокнижието“) е поучителен, но съветите за това как да се държим се подкрепят от конкретни примери, облечени под формата на кратки истории, притчи и басни. Например басня за змия, която се крие в дупка от страх да не попадне в ръцете на змия чаровник. Съвет под формата на метафора - да не изваждате скритите си мрачни мисли и гадни действия, придобива чертите на наивния реализъм. Друг пример под формата на поетично назидание препоръчва да се избягват както глупавите, така и коварните хора:
Не давайте съвет на глупак:
вашият бърз ще го вбеси.
Не пийте змия с мляко:
само отровата попълва снабдяването.
История на създаването
Историята на „Панчатантра“ все още е загадка. Учените не са съгласни по въпросите къде и от кого е написано това литературно произведение. Някои, по-специално Вячеслав Всеволодович Иванов (лингвист и семиотик, 1924-2005 г.), твърдят, че Панчатантра е създаден през разцвета на Древна Индия, когато династията Гупта управлявала от 350 до 450 г. пр.н.е. Ученият смята, че авторството принадлежи на Вишните Брахмин Вишнушарман. Вишнушарман е псевдонимът за брахмана, който състави компилацията. Игор Дмитриевич Серебряков (индолог, санскритолог, 1917-1998 г.) смята, че Панчатантра във вида, в който го четем днес, е написан през 1199 г. от монаха Джайнан Пурнабхадра. Книгата е написана на санскрит.
През единадесети век Панчатантра започва своето пътешествие по света. Първо е преведен на сирийски, после на гръцки, от него на италиански. През XII в. От арабски до еврейски и персийски, от него през тринадесети век до латински.
Един от оригиналните текстове се съхранява в Мумбай в Музея на принца на Уелс.
