Работата на известния испански хореограф и танцьор Начо Дуато сякаш докосва различни струни от душата на публиката: някои от неговите изпълнения изпитват чувство на вдъхновение и благоговение, докато други, напротив, са склонни да се поддават на тъжни спомени и мисли.
И всичко благодарение на нетрадиционния подход на маестрото към класическия и модерен балет и оригиналността на танца.
биография
Бъдещият хореограф във Валенсия е роден през 1957 година. От ранна възраст правеше само това, което танцува. Родителите не придавали особено значение на този интерес на сина, тъй като семейство Дуато било консервативно и патриархално. В допълнение, главата на семейството беше важен служител в правителството и не можеше да позволи на Начо сериозно да се занимава с „танци“. Той видя в него бъдещ лекар, адвокат или политик.
Синът не слуша родителите си и заминава за Лондон, до известната хореографска школа. Първите сериозни уроци бяха лесни за него, защото той имаше отлични природни способности. Когато Дуато научи, че световноизвестната знаменитост Морис Бежарт печели студенти, веднага отиде в Брюксел и влезе в класа на балетната легенда.
Начо толкова харесваше това, което правеше, че беше готов да научи все повече и повече нови техники и методи, за да овладее всичко, което е в съвременния световен балет. Затова от Брюксел заминал за Америка, за танцовия театър „Алвин Ейли“. Там премина практическо обучение и получи образование по хореография.
Кариера на танцьор
Изявявайки се като актьор в балетния театър, Дуато започва в балет Kulberg в Швеция. Отначало той се изявяваше като гост танцьор, а след кратко време подписаха договор с него и той започна официално да работи в театъра. Това беше в началото на 1980 г., когато Начо беше само на двадесет и две години. В този театър той се превърна в истински професионалист, танцува много партита. И тогава той започна да мисли за това как да се развива по-нататък.
И тогава съдбата го заведе в Холандския танцов театър при известния хореограф Ири Килиян. И ето, животът на Дуато се промени драстично: режисьорът на театъра предложи да се опита да постави пиесата самостоятелно. Беше неочаквано, предизвика различни страхове и в същото време отвори нови хоризонти за танцьора.
След кратък период от време младият танцьор, вдъхновен от увереността на майстора, представи на публиката спектакълът „Оградената градина“. За изненада на менторите на Дуато, балетът получи най-високи оценки от публиката и критиците, зарадва и най-взискателните любители на балета. Това беше триумфът на младия хореограф и от този момент той застана наравно с известните режисьори на спектаклите.
Критиците и експертите в балетното изкуство и след следните постановки на Начо отбелязаха филигранността в подбора на танцьори и музика, както и нетривиалния характер на спектакъла. Така звездата на Дуато се издигна - звездата на испанската хореография.
Едновременно с постановките хореографът изтласка изкуството на танцьор в същия холандски танцов театър. Тази работа му донесе голямо удовлетворение, защото на всяка от репетициите можеше сам да покаже на трупата как да направи тази или онази сцена.
Постепенно световната слава стигна до Дуато и той започна да бъде канен на други групи, за да прави спектакли в други градове. Той бе поканен от Театъра на американския балет, Лондонската кралска опера, Парижката опера, Операта в Милано Ла Скала и други.
Обиколил света, хореографът се завърнал в родината си и веднага бил поканен да оглави трупата на Националния балет на Испания. Той подписа договор и смяташе да допринесе за италианския балет, но той бе поканен в Русия - в театъра на Михайловски в Санкт Петербург. Това беше поредното потвърждение на умението на Дуато като режисьор.
През 2011 г. започва работа в театър „Михайловски“. Вродената общителност на Начо му помогна бързо да намери общ език с трупата и да започне да създава свои собствени изпълнения. В началото това беше поредица от едноактни изпълнения, включващи балет „Без думи“, който вече бе класиран сред класическите постановки. Въпреки че майсторът все още продължаваше да работи върху него, той искаше да го доведе до съвършенство.
Освен това Дуато се показа като талантлив организатор. Гледаше представления на други театри и забелязваше танцьори и балерини, които биха били подходящи за това или онова представление, и ги покани да танцуват в Михайловски. И веднъж дори примами от Болшой театър Наталия Осипова, която по онова време беше прима балерина, и Николай Василиев - голяма знаменитост. Благодарение на Начо, Наталия и Николай, публиката успя да види несравнимия балет Ромео и Жулиета.
Самият той да бъде в петербургски театър беше време на класика и голям опит в тази балетна посока, а това също беше много ценно.
През 2014 г. Начо бе поканен в Държавния балет в Берлин и той работи в този театър пет години. И през 2019 г. той се завърна в театъра на Михайловски и започна да работи като художествен ръководител.
