Мстислав Леополдович "Слава" Ростропович (руски: Мстислав Леополдович Ростропович, 27 март 1927 г. - 27 април 2007 г.) съветски и руски виолончелист и диригент. Той е считан за един от най-големите виолончелисти на 20 век. В допълнение към интерпретацията и техниката си, той беше добре известен като автор на нови творби, които разширяват репертоара на виолончелото повече от всеки виолончелист преди или след това.
Млади години
Мстислав Ростропович е роден в Баку, Азербайджанска ССР, в семейство на музиканти, преселили се от Оренбург: Леополд Ростропович, известният виолончелист и бивш студент Пабло Касалс, и София Николаевна Федотова-Ростропович, талантлива пианистка.
Ростропович израства и прекарва детството и младостта си в Баку. По време на Втората световна война семейството му се връща в Оренбург, а след това в Москва през 1943 година. На четиригодишна възраст Ростропович започва да учи пиано заедно с майка си. И на 10-годишна възраст той, под ръководството на баща си, започва запознаването си с виолончелото.
През 1943 г., на 16-годишна възраст, той постъпва в Московската консерватория, където учи свирене на виолончело и пиано с чичо си Семен Козолупов и изкуството да притежава диригентска пръчка и композиция с Висарион Шебалин. Един от неговите учители беше Дмитрий Шостакович. През 1945 г. печели златен медал в първия в историята на Съветския съюз конкурс за млади музиканти. През 1948 г. завършва консерваторията, а вече през 1956 г. става професор по виолончело на същото място.
Първи концерти
Ростропович дава първия си концерт за виолончело през 1942 година. Печели първа награда на международната музикална награда в Прага и Будапеща през 1947, 1949 и 1950 г. През 1950 г., на 23 години, става лауреат на Сталинската награда. По това време Ростропович вече е добре познат в страната си и по това време активно се занимава с солова кариера, преподава в Ленинградската (Санкт Петербург) и Московската консерватории. През 1955 г. се жени за Галина Вишневская, водеща сопрана на Болшой театър. През 1956 г. се ражда дъщеря им Олга, а през 1958 г. - дъщеря Елена.
Ростропович е сътрудничил много на съветските композитори от онази епоха. През 1949 г. Сергей Прокофиев пише своята соната за виолончело под 22-годишния Ростропович, а на следващата година дава концерт по творби на Святослав Рихтер. През 1952 г. Прокофиев му посвещава симфоничния концерт, който Мстислав майсторски изнася през 1952 година. Не по-малко плодотворно той работи с Дмитрий Кабалевски и Дмитрий Шостакович.
Международната му кариера започва през 1963 г. в консерваторията в Лиеж (с Кирил Кондрашин) и през 1964 г. в Западна Германия.
В чужбина той си сътрудничи активно с композитори от световна класа като Бенджамин Бриттен, Анри Дьотие, Витолд Лутославски, Кшищоф Пендерецки, както и с Оливие Месиан.
Ростропович взе частни диригентски уроци от Лео Гинзбург, а през ноември 1962 г. в Горки за първи път се качи на конзолата на диригента, изпълнявайки четири откъса от лейди Макбет от Мценск и Шостакович, оркестриране на песента на Мусоргски и танца на смъртта. През 1967 г. по покана на Болшой театър дирижира операта на Чайковски Евгений Онегин.
