Има много рецепти, които показват как правилно да се провеждат мемориални вечери. Някои от тях имат своето оправдание в християнството, други са чужди на мирогледа на православната личност.
Една от традициите, свързани с възпоменанието, е практиката да се яде храна на паметната маса изключително с лъжици. Често можете да чуете изрази, че вилиците са строго забранени да се ядат на погребални церемонии. Това схващане обаче няма нищо общо със значението на православното възпоменание, следователно Църквата не забранява използването на вилици в паметната трапеза.
Струва си да разберем откъде идва традицията да не се използват вилици при погребални церемонии. Често самите привърженици на подобно мнение не могат да дадат ясен отговор. В тази връзка могат да се направят някои предложения. Така че в исторически план вилиците не са били използвани по време на погребални празници. Това обаче не се дължи на някакви религиозни предписания, а на обичайното отсъствие на вилици като такива в старите времена. Можете да разгледате този въпрос от домакинството. Например, вилиците са нежелателни, защото са остър предмет, който може да нарани човек. Те бяха изключени от настройката на паметната маса, така че хората по време на споделянето на наследството да не се наранят взаимно в ярост. Тези обяснения нямат нищо общо с православната култура. Трудно е да си представим истинско православно възпоменание с кърваво клане. Ако погледнете, не самата тапа е „зла“, а човек, който упражнява насилие. Според такива понятия абсолютно всеки предмет може да бъде забранен, но Църквата в този смисъл не достига до лудост.
Някои смятат вилите за напомняне за демонични тризъби, което допринася за възгледа на вилицата като демоничен предмет. Но това възприятие не трябва да има място в човешкото съзнание. Ако има някакви косвени препратки към присъствието на тризъби или други остри „инструменти“ сред демоните, то това трябва да се разбира не чисто материално, а образно. В светлината на това е напълно погрешно да пренасяме подобни идеи в нашия свят, като забраняваме използването на идеално удобен предмет за ядене на храна.
По този начин, няма какво да се притеснявате от използването на вилици след събуждането. Православният човек трябва да се съсредоточи не върху подобни практики, а върху самата същност на възпоменанието, което се състои в паметта на починалия, молитвата за него и извършването на добри дела като спомен за мъртвите.
