Писател, който видя през човешката същност през и през, и ни даде възможност да погледнем на света през призмата на неговите истории, пиеси и романи.
Детството на писателя
Писателят Уилям Сомерсет Мохам е роден на 25 януари 1874 г. във Франция в британското посолство. Тогава Могъм живееше в Париж, където главата на семейството работеше като юрисконсулт в посолството. До десетгодишна възраст Уилям изобщо не знаеше английски, тъй като родителите му вярваха, че първо трябва да учат френски.
През 1882 г. в семейството се случило нещастие: консумацията отнела майката в гроба и след 2 години баща му починал. Момчето беше напълно сам и той беше изпратен в Англия при чичо си викарий. Шокът, който сполетя момчето, се оказа непоносим за детето и след като се премести, той започна да заеква. Момчето беше физически слабо, късо, говореше с акцент и беше срамежливо. Всички тези фактори пречеха на Уилям да се присъедини към групата на връстници и да общува напълно в училището в Кентърбъри. Там той се чувстваше като изнудник и единствената утеха за него бяха книгите.
Щом Уилям е на 15 години, той заминава за Германия, където започва обучението си в университета в Хайделберг. Накрая младежът се почувства като пълноправен човек. Той се интересува от драма, философия, театър.
Връщане в Англия
След 3 години Могъм се завърна в Англия. Чичо искаше да го види като служител на църквата, но младежът имаше други планове. Той заминава за Лондон, за да продължи обучението си в медицинското училище в болница „Сейнт Томас“. След дипломирането си той става не само лекар с диплома, но и се научи да вижда човек през и през.
Първите литературни експерименти на Могъм бяха доста слаби, тъй като в неговия кръг нямаше наставници, които да му помогнат. За да напълни ръката си, той превежда Ибсен, пише кратки истории, анализира творбите на велики писатели като Достоевски, Емил Зола, Дикенс и други. Могъм беше упорит и много старателно работеше над думата. Пиесата „Лейди Фредерик“, написана през 1907 г., му носи дългоочаквания успех.
След като приключи Първата световна война, начинаещият автор продължава да се занимава с литература. По това време той създава популярни пиеси - „Кръг“ и „Шепи“, както и известни романи - „Тежестта на човешките страсти“, „Луна и пенис“. Малко по-късно се появяват романите „Театър, пайове и бира“ и „Бръсначът на ръба“.
Биографията на Уилям Сомерсет Могъм ще бъде непълна, ако не говорим за любовта му към променящите се места. Писателят пътува много. Той посети различни страни от Европа, Азия, Африка, посети тихоокеанските острови. Навсякъде, където търсеше материал за интересни събития и инциденти, наблюдаваше хората. Могхам е реалист, имаше слабо въображение и на практика няма измислени истории в работата му.
Зрели години от живота
През 1928 г. Мохам придобива имение на Френската Ривиера в известното място на Кап Ферат. Тази къща ще се превърне в литературен салон за много писатели, а за него - родно убежище до края на живота му. Тук са били известни хора от времето, като Хърбърт Уелс и премиерът Уинстън Чърчил.
До 1945 г. Уилям Сомерсет Могъм е един от най-признатите и богати хора във Великобритания. Той можеше да завърши литературната си кариера, но както твърди самият автор, въображението му беше постоянно нарушено от планове, герои, типове. Често го изпреварваха дълги и болезнени депресии, така че работата беше неговото спасение. Обикновено пишеше в сутрешните часове и не обичаше, когато нещо му пречи да се концентрира.
В Първата световна война Могъм участва като разузнавач и през 1917 г. посещава Русия, разговаря с А. Керенски и Б. Савинков. По време на Втората световна война той създава сценарии в Холивуд. Събитията от тези войни бяха отразени в произведенията „По ръба на бръснача“ и „За военните заслуги“.
През 1947 г., като богат човек, Могъм финансира наградата Somerset Maugham. Наградата беше връчена на млади талантливи английски автори.
В светлината на писателя го смятали за циник, ненавистник на жена, неприятен обект и неспособен да разбере критиката. Но това беше просто маска, под нея беше много възприемчив, емоционален, интелигентен и ироничен човек. Той беше безмилостно осъден за цинизъм в произведения, в които предпочиташе да не крие низши човешки страсти, а по-скоро да ги изтръгне. Но в природата на човека нищо не би могло да го обърка.
