За настоящото поколение 40-годишни деца „Мария, Мирабела“ не са просто имената на очарователни момичета, а един от любимите й детски филми с магически герои и красиви песни. В съветското кино това е първият опит в създаването на филм, използвайки метода за комбиниране на снимките на игрални филми с анимация, рисувана на ръка.
След премиерната прожекция на анимационния игрален филм за деца „Мария, Мирабела“ (1981), съвместната работа на румънски и съветски кинематографи получи две престижни награди наведнъж: на Международния филмов конкурс в италианския град Гифън (в номинацията „Карикатурно кино“) и на XV Всесоюзния филмов фестивал в Талин.
Обяви и рецензии, предлагащи да гледате пълнометражна 64-минутна касета, позиционирайте „Мария, Мирабела“ като приказен филм за всички - и деца, и възрастни, които не са забравили детството си и са останали добри в сърцето си.
Добра приказка
„Мария, Мирабела“ е красива, жизнена, музикална история за невероятните приключения на две момиченца, които планират да помогнат на жаба, светулка и пеперуда да решат проблемите си. За целта те са изпратени заедно да посетят Феята на гората. Какви чудеса не им се случват. На поляната сестрите се запознават с Краля на гъсениците, водят хоровод с пеперуди. В царството на феите Мария и Мирабела се срещат от малки слугини: зима, пролет, лято и есен. Има много опасности по пътя на сестрите, но те преодоляват страховете и се справят с трудностите. В най-трудния момент Кралят на часовете помага на смелите пътешественици (оказва се, че знае как да спре времето). И успяват. Мария и Мирабела помагат на Кваки да освободи краката си, замръзнали до леденото езеро. Правят всичко, за да може способността за летене да се върне при пеперудата Омида. А светулката Skiperich има нови светещи обувки.
Сестрите не бяха много разстроени, когато се оказа, че всъщност всички тези приключения се случват насън. Но наблизо имаше мама (Феята на гората) и татко (Цар на часовете). И истинската им родителска любов.
Сюжетът е изграден така, че приказката не само забавлява. Той помага да се разбере разликата между добро и зло, учи на състрадание, доброта, смелост. Разбира се, има място за философски сентенции. Например, можете да чуете фрази от героите: „Миналото не може да бъде върнато, може само да се помни“, „Само много смел може да спаси приятел в беда“, „Водата замръзва от неистина“. Но това не е ли една и съща народна мъдрост, за която и децата, и възрастните обичат стари, добри приказки.
Характеристики на съвместната работа върху филм
Проектът за създаване през 1981 г. на музикална анимация - игрален филм „Мария, Мирабела“ е международен (СССР-Румъния) и се осъществява с участието на Всесъюзния съюз на Совинфилм. Филмовият продукт е подготвен съвместно в три различни филмови студия: румънската Casa de Filme 5, Moldova-Film и известния ни Soyuzmultfilm. Сценарист и режисьор беше румънският режисьор Йон Попеску-Гопо, заедно с колежката Наталия Бодиул.
Работата се извършваше не на един сайт, а беше разпределена между отделните сегменти. Играта, включително пълномащабната стрелба, беше за Румъния и Молдова. Освен това, съгласно условията на договора, румънски актьори бяха поканени на всички роли. Анимацията е създадена в Москва. Союзмултфилмът премина през целия цикъл: от създаване на герои и рисуване на сцени с участието им до сцената на проста продукция, когато говорещите животни бяха оживени. Крайният продукт беше представен в две форми: оригиналната версия на румънски и дублираната версия за съветската публика. За дублаж те привлекли плеяда от прекрасни актьори, гласови майстори: Людмила Гнилова и Наталия Гурцо (Мария и Мирабела), Мария Виноградова (Кваки), Александър Воеводин (Скипирич), Клара Румянова (Омиде), Алина Покровская (Феята на гората), Георги Вицин (гъсеници), Рогволд Суховерко (Цар на часовете). Неочаквано за нашите актьори румънският език се оказа труден за едновременно дублаж, понякога не беше възможно „да влезете в срамните устни“ (както го наричат в професионалния жаргон).
Режисьорите се сблъскаха с друга трудност, когато започнаха да работят с изпълнители на главните детски роли (Мария - Медея Маринеску, Мирабела - Гилда Манолеску). Те трябваше да представят своите анимирани герои, да водят диалози с въображаеми герои, да знаят кой начин да гледат и говорят. За да улеснят работата на момичетата, нашите аниматори специално извайвали за тях пластилинови фигури на герои, участващи в определен епизод. Въпреки съгласността в фамилните имена, момичетата, подобно на техните героини, бяха различни по характер и темперамент: неспокойната и подвижна Медея (Мирабела) и меката и нежна гилдия (Мария). Те бяха обединени от едно нещо: спонтанност и отворена детска душа. По време на снимките актрисите бяха на 6 години. Дошколниците все още не бяха съвсем сигурни, че прочетоха, но не можеха да си спомнят обемен текст на ухо. Голяма част от онова, което влезе в кадъра, беше измислено от тях в движение. Те знаеха как да фантазират и да композират и затова се оказаха искрени и убедителни на екрана.
След приключването на снимките момичетата никога не се срещали. Тъмнооката Медея Маринеску, която изигра палавата джаджа Мирабела, през годините се превърна в страхотна актриса за красота. Съдбата на сестра й във филма за Мери, русокосата и синеока Гилда Манолеску, се случи по друг начин. Тя вече не участва във филми. Преживяла две ужасни трагедии, които в крайна сметка я разбиха, млада, красива жена почина на 35 години.
Екранната актриса с една роля за публиката беше екранната майка на сестрите - Феята на гората (Ингрид Селия). Нито на филмовите форуми, нито в други източници на информация не може да се извлече информация за кариерата и работата на тази румънска актриса.
Екранното изображение на папата (той е Кралят на часовете в приказна детска мечта) не съвпада веднага с личността на Йон Попеску-Гопо. У дома талантлив режисьор и аниматор от време на време се появява на екрана като изпълнител на малки роли, както в собствените си филми, така и във филмите на своите плеймейтки. Произхожда от руско-румънско семейство. Изкуството на анимацията овладява по време на обучение в Москва. Съветските деца Йон Попеску-Гопо бяха запомнени с една роля, в образа на чичо Время (това е името на героя в оригиналната версия на филма). Между другото, според румънски критици, сюжетът на историята, измислен от режисьора, включва древни приказни мотиви.
Интерактивен с герои от анимационни филми
Днес можете да видите анимирани вложки в игрални филми доста често - с помощта на карикатурни надписи можете лесно да зададете желания тон на филма, а нарисуваните вложки вътре в сюжета се използват за изобразяване на различни видове мечти и халюцинации.
Идеята да накара хората на екрана да общуват убедително с герои от анимационни филми вълнува въображението на пионерите на анимацията като Джей Стюарт Блектън, Емил Кол, Уинсор Маккай. Въпреки това, дълго време беше невъзможно да се даде пълноценен „интерактив“ по технически причини. Студиото на Дисни успя да поеме височината. През 1944 г. се появява първата музикална карикатура „Три кабалероса“ - за пътуване до Латинска Америка от Доналд Дък в компанията на папагала Хосе Кариока и петела Панчито. Смесена анимация - фантастичните филми започнаха активно да се развиват на запад. Американците усъвършенстваха идеята за интегриране на анимационни герои в игрален филм, като пуснаха през 1988 г. комедията, спечелена с Оскар "Кой е поставил рамка на Роджър Заек".
Но съветската публика през 80-те нямаше широк достъп до класиката на Walt Disney Pictures. Да видите как реалните актьори взаимодействат с рисувани герои беше възможно само във версията на Дисни на историята на Мери Попинз. Затова появата на първия анимационен филм „Мария, Мирабела“ се възприема като някакво чудо. За съветските деца, не разглезена от зрелища, филмовата история с анимационни герои и дори с чужд произход беше огромен успех. За Soyuzmultfilm съветско-румънският проект беше първият опит в използването на рисувана анимация в игрални филми.
Режисьор на картината беше известният художник Лев Милчин. Режисьорът на филма Николай Евлюхин припомня думите, които Лев Исаакович повтаря на всички срещи: "Това е първият филм в Съветския съюз, който правим така комбинирани. Разбира се, има много герои. Разбира се, това ни е трудно." Често имаше спорове между продуцентския дизайнер и режисьора на картината и се стигна до кавги. Множителите не можеха да решат как ще изглеждат главните герои на картината: Кваки, Скиперих и Омиде. Поради това целият процес на заснемане често спираше.
- Анимационният директор №1, както Йона Попеску-Гопо се наричаше в Румъния, беше карикатурист и привърженик на анимационния минимализъм (не забравяйте неговия известен рисуван мъж).
- Лев Милчин е класика на съветската анимация. От 1962 г. той работи в студио „Союзмултфилм“ и създава ярки, цветни, изцяло рисувани персонажи, характерни за съветската анимация (Цветик-Севенсветик, Копилка, Гъски-лебеди, Устойчиви калайджийски войници, цяла палитра руски народни приказки).
Поради разногласия при рисуването на главните герои, работата се влачи повече от две години. Но резултатът надмина всички очаквания. Заедно аниматори от различни училища създадоха визуална концепция, която по никакъв начин не беше по-ниска от Walt Disney Pictures. А сцената на превръщането на гъсеници в пеперуди днес засяга не по-малко от „Фантазия“ на Дисни. Карикатурният филм се оказа „прекрасен-прекрасен“, точно този, за който се пее в началната песен към него.
Магическа музика
Спомняйки си работата върху картината, авторът на музиката, композиторът Евгений Дога, казва, че мелодията на две думи - Мария и Мирабела, е изиграла решаваща роля за него. В хармония с имената на героините чуваше музика. Не знам дали нещо би се случило с други думи, отбелязва композиторът.
В оригиналната версия на филма песните се изпълняват от румънски изпълнители, по-специално от популярния певец Михай Константинеску. Във фирмата „Мелодия“ през 1983 г. е издаден запис с аудио-приказката „Мария, Мирабела“. На него звучи руският текст на диктора и всички песни се съхраняват на оригиналния език. В самия филм, който беше предназначен за съветските зрители, беше направено пълно дублаж. Те преведоха не само речта на героите, но и отново озвучиха песните. Стихотворения към музиката на Евгений Доги са написани от Валентин Берестов и Евгений Агранович.
Във филма жабата Кваки говори и пее в гласа на популярната актриса Мария Виноградова. Тя често гласува анимационни герои, като таралеж в мъглата. Встъпителната песен, в която анимационният герой пее „чудесно прекрасно“, стъпи от екрана към малките слушатели, те започнаха да го излъчват по радио и телевизия в детски програми и ги включиха в колекции от песни за деца. Но със заглавната песен „Мария, Мирабела“, която бе в основата на саундтрака към филма, никой от актьорите не можа да се справи. Търсенето започна за професионални изпълнители с вокални данни, което улеснява „скока“ на октава нагоре. Тестовата писта вече беше записана от известния тогава Александър Градски. Изпълнението му за някои от създателите обаче изглеждаше не по детски. В дублирана версия на филма звучи тънкият и мек тенор на Леонид Серебреников.
Песента „Мария, Мирабела“ беше толкова популярна, че придоби самостоятелна сценична биография, беше включена в репертоара на поп певиците от 80-те. След известно време Евгений Дога написа лирическа композиция по темата на филма (стихове на Андрей Дементиев). Тя прозвуча от сцената в изпълнение на популярната певица Надежда Чепраги и също беше наречена „Мария, Мирабела“.
