Людмила Павличенко е известна жена снайперист, която унищожи 309 германци. Той е герой на Съветския съюз. На Запад тя бе наречена Жената Колт и Лейди Смърт.
биография
Людмила е родена в град Била Церква (Киевска област) на 12 юли 1916 г. Баща й е служител, след което става офицер на НКВД. Майка ми беше от благороден произход. От 30-те години семейството започва да живее в Киев.
Като дете Людмила искаше да стане учител, след училище влезе в университета. Като гимназист Люда започва работа във фабриката. Тя беше стругарка, а след това стана чертожник.
Тогава младежът се опита да получи военни специалности, а момичето реши да отиде в кръга на пушката. Тя успешно премина всички стандарти, след това Людмила беше поканена в снайперското училище, където стана отлична ученичка. В началото на войната Павличенко беше в Одеса. Преминала практика, написала грамота.
Като чул, че войната започва, момичето отишло в призивната комисия, тя била повикана на фронта. Но там тя беше без пушка, новобранците не получиха оръжие. Тогава й дадоха пушката на загиналия войник, в първата битка момичето вкара добре насочени изстрели. В първия ден на защитата на Одеса Людмила уби 16 германци за 15 минути. По-късно Павличенко получи снайперска пушка.
Тогава войските се оттеглили към Севастопол. Павличенко беше там 8 месеца, участваше във военните действия. Общо тя беше на 1 година отпред, беше ранена, шокирана от снаряди и след това тренира снайперисти. През 1942 г. Людмила получава медал, а през 1943 г. е удостоена със званието Герой на Съветския съюз.
През 1942 г. Павличенко е в Америка, където се сприятелява с Елинор Рузвелт. Людмила изнесе реч пред американците, които „се скриха зад нея твърде дълго“. Много пъти Павличенко е бил питан как е успяла да убие толкова студени немци със студена кръв. Людмила каза, че пред нея загинал добрият й приятел и тя била пропита с омраза към нацистите.
По-късно Павличенко пише книга-автобиография, в която казва, че омразата я е научила да стреля точно. Погледнато във войната обърна ума на жена. След Победата Людмила се дипломира, става изследовател във военния щаб и ръководи социални дейности. Павличенко умира през 1974г.
