Общоприето е, че талантливите и енергични хора загиват на първо място. Това отчасти е вярно. Въпреки че войниците и моряците, които са предприели смъртната битка, много често остават безименни и, както се казва в песента, стават просто земя и трева. В същото време ярките и целенасочени личности остават в паметта на потомството. Цезар Льович Куников, чието изображение е отлито в бронз и издълбано в гранит, беше запомнен като командир на въздушен отряд.
Море - пълен гръб
Цезар Куников не трябваше да участва в гражданската война. От години не излиза. В същото време с право може да бъде причислен към плеяда от ентусиасти, за които няма бариери нито в морето, нито на сушата. Биографията му е повлияна от нови социални процеси. Страната се развива стабилно, увеличавайки своя културен и индустриален потенциал. Цезар става активен комсомолски член и се обучава вече в две висши учебни заведения. Той получи дипломи от Московската индустриална академия и Инженерния институт.
Кариерата на млад инженер беше успешна. Работата и творчеството изпълниха живота му напълно. Трябва да кажа, че няколко години по-рано Куников мечтаеше да стане морски офицер. И дори влезе в Ленинградския висш морски колеж. Както се казва, поради здравословни причини е „изписан на брега“. Кариерата на морския капитан не се състоя, но любовта към морето не избледня. Но животът продължи и да се отдадеш на униние или да погледнеш дъното на чаша просто не беше в характера му.
В съветските образователни институции техническите дисциплини бяха преподавани правилно. Пристигайки за производство, Цезар в най-кратки срокове се оказа компетентен специалист и умел организатор. Достатъчно е да се каже, че след кратък период от време е назначен за директор на Централния изследователски институт по инженерни технологии. Паралелно с това Куников редактира всесъюзния вестник „Инженеринг“. Преданност и любов към възложената работа, родната страна бележи редактора с медал „За трудово отличие“.
