„Политически лидер“. Тази фраза стотици милиони хора чуват от телевизионните екрани всеки ден, срещани в различни текстове. Но не всички от тях ще могат ясно и ясно да обяснят какво значение се крие зад този термин.
Инструкция за употреба
1
Кой може да се счита за политически лидер? На пръв поглед отговорът на такъв въпрос е много прост, буквално лежи на повърхността. Политически лидер е държавен глава или някаква партийна, социална движение. Тази простота обаче е само видима, защото това не винаги е така.
2
Политически лидер е на първо място човек, който наистина може (а не номинално) да води държава или големи маси от хора, да се събира и организира широки обществени групи, да ги вдъхновява със съчувствие към себе си, вяра в правилността на делото им, техните идеи. За това той трябва да притежава дара на убеждаване, ораторски талант, забележителни организаторски способности и силна воля. С една дума, да има, както често казват, изразена харизма. Политически лидер трябва да бъде психически подготвен за трудности, да поеме пълната отговорност, ако е необходимо, и да прибягва до строги, дори тежки мерки за общото благо.
3
Следователно само висока позиция, за да стане политически лидер, не е достатъчна. Историята познава много случаи, когато държавите са били оглавявани от слаби, неподготвени хора, които по своите бизнес и морални качества просто не отговарят на мястото им. В мирно време, в щастлива среда, все още е някак поносимо. Но в ерата на изпитанията неспособността на такива хора да бъдат политически лидери се превърна в голямо нещастие както за самите тях (и за техните близки), така и за хората, държавата. А фактът, че тези неспособни лидери биха могли да бъдат доста достойни хора, които искрено пожелаха добро на своя народ, вече не играе никаква роля. Класически примери са френският крал Луи XVI и руският император Николай II.
4
Политически лидер трябва упорито да отстоява интересите на своя народ и държава. Освен това той трябва да вземе предвид интересите на другата страна и, ако е необходимо, да направи разумен компромис.
5
За съжаление често политическите лидери са хора, които, както се казва, „за оръдие изстрел“ не могат да бъдат допуснати до властта. Най-характерният пример е Адолф Хитлер, който, притежаващ безспорен ораторски талант, дарбата за убеждаване, умело спекулира с колосалните трудности, изпитвани от германския народ поради хищните условия на света във Версай и заради чувството за национално унижение, успя да вдъхнови мнозинството немци да имат фанатична самоувереност и да станат начело на Германия. Как завърши за самата Германия и за целия свят е добре известно.
