Понтийски гърци - етнически гърци, имигранти от региона Понт, североизточен регион на Мала Азия, съседен на Черно море (Понт Евксински). Самостоянието им е римляни. Идеолозите на националното движение, за да се разграничат от жителите на континентална Гърция, използват името понтийци. Турците ги наричали уруми.
История на понтийските гърци
Гърците са живели в Мала Азия от незапомнени времена. Преди османците да завладеят полуострова, гърците са били един от няколкото местни народа тук. Гърците създали градовете Смирна, Синоп, Самсун, Требизонд. Последният през Средновековието се превръща във важен търговски град и столица на империята Требизонд.
След завладяването на Требизонд от турците, неговата територия става част от Сияещото пристанище. Гърците в Османската империя бяха национално и религиозно малцинство. Някои понтийци преминаха към исляма и приеха турския език.
През 1878 г. гърците се приравняват с мюсюлманите. В началото на 20 век сепаратистките настроения започват да узряват сред понтийските гърци. Идеята за създаване на гръцка държава на територията на Понт беше популярна сред населението.
С избухването на Първата световна война турското правителство започва да разглежда понтийските гърци като ненадежден елемент. През 1916 г. те, заедно с арменци и асирийци, започват да бъдат изгонени във вътрешните райони на Османската империя. Преселването беше придружено от кланета и грабежи. Този процес често се нарича гръцки геноцид. Гръцките бунтовници започнали въоръжена борба за създаване на независима държава.
След като турските войски напуснали Понт, властта в региона преминала на гърците. Сформира се правителство, ръководено от митрополит Хризант. След превземането на района от турски войски през 1918 г. започва масовото изселване на гърците. Бежанците са изпратени в Закавказие (Армения и Грузия), Гърция и Русия.
Останалите са преместени в Гърция през 1923 г. като част от Лозанския мирен договор, който съдържа статия за гръцко-турската размяна на население. Гръцките понтийци смятали насилственото си заминаване за национално бедствие. На тяхно място се заселват мюсюлмани от балканските страни.
