Юлита (в католическата традиция на Юлита) и нейният син Кирик загиват заради вярата си около 305 г. н.е. по време на преследването на християнството при римския император Диоклециан. Православната църква почита паметта им на 28 юли, католическата на 15 юли.
Като последователка на християнската религия, млада вдовица с благороден произход, Улита, страхувайки се от преследване заради вярата си, напуснала къщата, имотите си и заедно с тригодишния си син избягала, придружена от двама роби. Събитията се състояха на територията на съвременна Турция. От Икония (тур. Кония) Улита се премества в Тарсус (сега Тарсус), където започва да живее като скитаща просяка. Но след като тя беше призната и изправена пред съд при владетеля на града, Александър. На изпитание тя потвърди своята преданост към християнската вяра. Тогава синът й бил отведен и бит. Кирик не можеше да понесе страданията на майка си. Отначало той се разплака, а след това започна да се втурва към Хулита, заявявайки, че той също е християнин. В гняв Александър хвърли детето от каменната платформа и той се разби до смърт.
Елитът беше подложен на страшни мъки. Тялото й беше остъргано с железни зъби, а раните й бяха залети с вряла смола. Тогава главата й била отсечена. Телата на Кирик и Улит, изхвърлени извън града, тайно погребвали робите.
Има две версии относно придобиването на мощите на мъчениците. Според един от тях робът, погребал Кирик и Улита, посочил император Константин I Велики, който обявил свободата на религията, на мястото на погребението им. Той разпореди останките да бъдат прехвърлени в Константинопол, който той направи столица на империята. Там в чест на мъчениците е основан манастир. Според друга версия, епископът на Амур в Осурия, след като се сдобил с мощи в Антиохия, ги пренесъл в Осер.
В руската народна традиция денят на Кирик и Улита се счита за средата на лятото. Жените почитат майката Улита като тяхна ходатайство и на този ден се предполага, че ще си починат добре. По-добре е да не ходите на Кирик и Улита в полето, тъй като в този ден ходи нечиста сила и може да има лоша поличба.
Времето обаче трябва да се изразходва с полза, като се обръща внимание на децата, на които е време да свикнат да работят. Кирик и Улита са особено почитани от староверците, които добре знаят какво е преследване заради вярата.
