В християнската православна традиция има два типа духовенство: бяло и черно. Под първото разбират духовенството, които са женени, а вторите са тези, които са получили монашески тон.
Йеромонасите в Православната църква се наричат свещеници, получили монашески постриг. Свещеникът в църковната традиция се нарича свещеник. Съответно свещеникът-монах - йеромонах.
Можете да станете йеромонах както веднага след ръкополагането в свещеничеството, така и след няколко години служба като обикновен свещеник. Например, ако мирянин дойде в манастира и остане там да работи, тогава в началото той е работник, послушник, тогава може да стане монах. Тогава той приема монашески тон, дава обети за безбрачие, послушание, неподдържане. Този, който е приел монашеството, е облечен в особен ангелски образ. Обикновените монаси могат да бъдат ръкоположени в свещеничеството. Свещеник, който преди монашеството вече е бил монах, автоматично става йеромонах.
Има и други случаи. Например свещеник принадлежи към бялото духовенство, тоест той е женен човек. Ако изведнъж той остане вдовец, като е в свещеническо достойнство, тогава свещенослужителят може да вземе монашески постриг. След ръкополагането вече не е възможно да сключват брак, затова овдовялите свещеници най-често приемат обетите на монашеството. Така се оказва, че свещеник, получил монашески постриг, вече ще бъде наречен йеромонах.
Необходимо е също така да се каже, че йеромонахът е първата степен на свещеническото служение на черното духовенство. За продължителността на службата или специалните заслуги свещениците дават свещеничеството свещеничеството. Абатите на манастирите също могат да се наричат игумени и архимандрити.
Отличителна черта на дрехите на йеромонаха е шапка - монашеска качулка и монашеска мантия.
Ако йеромонахът е прославен в лицето на светци, тогава човекът принадлежи към благоговейния обред на светостта. Тоест, към монасите, придобили особена божествена благодат.
