Генадий Королков, заслужен артист на Трите съветски републики, беше наречен „руски белмондо“ - и то не само заради външната прилика, но и заради овладяването на актьорската професия
Генадий Королков е роден през 1941 г. в Рославл край Смоленск, когато започва войната с нацистите. Следователно детството му не беше лесно. През първата година от живота му почина майка му - борец на партизански отряд. Той никога няма да разбере какво се е случило с младия партизанин, който отиде на разузнаване в селото, където са немците. Баща по това време вече се бие на фронта.
След Победата бащата на Генадий се завърна и те се преместиха в Лвов. Там бъдещият художник учи в училище, а от основното училище участва в аматьорския театър. Джийн лесно запомняше големи текстове, затова му бяха назначени главните роли. Той игра първия път на десет години - това беше ролята на забавен негър.
Джийн обичаше да играе, да репетира, харесваше цялата тази нестабилност преди концерта и през целия си живот мечтаеше да се занимава с актьорско майсторство. Наложи се обаче да изкарва прехраната и веднага след училище Королков отиде да работи във фабриката. Там всичко също вървеше добре с него: той беше оценен, награден с дипломи, имаше възможност да направи кариера в производството.
Младежката мечта обаче беше по-силна: Генадий стана студент в студиото на театър „Лвов“ и успешно завърши курса. Той обаче имаше един така наречен недостатък: не говореше перфектно на украински и затова не можеше да играе в Лвовския театър. Разбра, че пътят му лежи в Москва.
Първи роли
Королков трябваше да чака първите роли дълго време, защото влезе в Московския театър по художествен театър едва трети път. Учи добре, след като влезе в трупата на Централния детски театър, играеше приказни герои. И разбира се, мечтаеше за други роли - по-значими.
Потенциалът на Королкова бе забелязан за първи път от известния режисьор Марк Осепян - той покани Генадий във филма „Три дни на Виктор Чернишев“ (1967 г.). Сюжетът на филма не беше лесен, ролята на работещ човек, който живееше на кръстовището на две епохи, също беше трудна, но Королков го направи блестящо - дебютът беше успешен. Нещо повече - филмът става емблематичен в съветското кино.
Королков започва нов живот: той получава торби с писма от фенове и подписва автографи на улицата.
В същото време имаше промени в театралната кариера: той беше приет в трупата на Театъра. Маяковски. Пет години в театъра бяха много успешни, но тогава имаше скандал. Приятелят на Королков Евгений Леонов напусна театъра и той напусна солидарно с него, поддавайки се на емоциите.
След това Генадий Анатолиевич работи две години в театъра „Ленком“, от който също напусна, и също със скандал. След това в живота му започва черна ивица. Той се присъедини към трупата на Театъра на филмовия актьор, но се затвори през трудните 90-те.
Тогава Королков отиде да работи като съблекалня, без да казва на близките си за това. Той преминаваше през този период тежко.
Тази история може да се види във филма на Галина Долматовская „Къде го видях?“, Който тя засне в средата на 90-те. Този филм подтикна обществеността да създаде средства за подпомагане на филмови и театрални актьори.
Филмова кариера
Преди началото на черната лента в живота Королков участва в почти шестдесет филма от различни жанрове: детективски истории, приключенски филми, екшън филми. Един от най-впечатляващите бойци е филмът "Хан на Пятницкая". По принцип на Королков бяха дадени ролите на истински мъже: следователи, криминални следователи, служители по сигурността. Фамилното му име в кредитите предварително гарантира успеха на филма.
Нещо повече, той избра роли, а една от най-успешните може да се счита за работата му в сериала "Държавна граница", мелодрамата "Альоша", приключенския филм "Защото обичам".
