Лавр Корнилов влезе в историята на Русия като организатор на бунт срещу Временното правителство. Генералът не можеше спокойно да гледа разпадането на армията и страната, на службата на която той даде най-добрите години от живота си. Корнилов умира през 1918 година. Останете живи, съдбата на Бялото движение може и да се окаже различно.
![Image Image](https://images.culturehatti.com/img/kultura-i-obshestvo/26/kornilov-lavr-georgievich-biografiya-karera-lichnaya-zhizn.jpg)
От биографията на Лавра Корнилов
Лавр Корнилов е роден през 1870 г. в доста бедно голямо семейство. Баща му беше офицер. Нямаше достатъчно пари за живот, трябваше да спестя от всичко. На 13-годишна възраст Лавра е назначена да учи в Омския кадетски корпус. Учи усърдно и винаги е имал най-високи резултати във всички дисциплини.
След като завърши обучението си в кадетския корпус, младежът продължи да работи върху образованието си в артилерийската школа на Михайловски. Впоследствие Лавр Георгиевич завършва с отличие Академията на Генералния щаб. Като примерен кадет Корнилов можеше да претендира, че е назначен в добър полк и бързо да направи кариера.
Но Лорус избра военния окръг Туркестан. За няколко години служба на границите на Руската империя Корнилов успя да посети Афганистан, Персия, Индия и Китай. Офицерът говори няколко езика. Извършвайки разузнавателни операции, Корнилов лесно се преструваше на пътник или търговец.
Корнилов се запозна с началото на Руско-японската война в Индия. Получил новината, че Русия влиза във войната, той веднага поиска да се присъедини към армията. Офицерът получи длъжност в един от щабовете на пушката. В началото на 1905 г. неговата част е обградена. Корнилов ръководи охрана на бригадата и чрез дръзка атака проби защитните сили на противника. Благодарение на неговата изобретателност и решителност три полка успяха да напуснат средата.
За участие във войната с Япония Лавр Корнилов е въведен в ордена "Свети Георги" от 4-та степен, а също така е награден с оръжия "Свети Георги". Корнилов е удостоен с чин полковник.
В служба на царя и Отечеството
След войната Корнилов служи в Китай няколко години, решавайки дипломатически въпроси. През 1912 г. той става генерал-майор. Корнилов се оказа най-добрият през годините на империалистическата война. Дивизията, командвана от генерала, се наричаше Стомана.
Корнилов беше доста труден водач, не пощади нито себе си, нито войниците си. Неговите бизнес качества обаче бяха уважавани от подчинените му.
През април 1915 г. Корнилов е ранен и се озовава в плен на Австрия. Той успя да избяга. През Румъния генералът се премести в Русия, където бе посрещнат с чест. Заслугите на Корнилов бяха възнаградени: той получи орден "Свети Георги 3-та степен".