Едно от най-големите постижения в историята на човечеството беше изобретяването на писането. Тя е родена в Древния Изток, а един от най-старите й видове са йероглифите на Древен Египет.
Писмата мълчат, ако никой не знае как да ги чете. В Древен Египет жреците са били най-образованата част от обществото и това имение е изчезнало през елинистическия период, когато египетските храмове са били затворени с указ на император Теодосий I. По време на управлението на гърците, а след това и на римляните, дори езикът, който се говори от египтяните, се изгуби, така че какво да кажем за способността да се четат йероглифи.
Впоследствие бяха направени опити за дешифриране на древноегипетската писменост. Това се опита например от йезуитския свещеник Кирхер през 17 век, но не успя. През 19 век последва пробив в тази област, а Наполеон косвено допринася за това.
Розетски камък
За разлика от много други завоеватели, Наполеон отвежда художници и учени в своите кампании. Египетската кампания от 1798-1801 г. не е изключение. Наполеон не успя да завладее Египет, но художниците рисуваха пирамиди и храмове, копираха намерените в тях букви и сред трофеите имаше плоска плоча от черен базалт, покрита с надписи. На мястото на находката плочата била наречена камъкът на Розетка.
Тази находка даде надежда за декодиране на египетските йероглифи, защото заедно с египетския текст върху него беше текст на гръцки език, който учените добре познаваха. Но да сравним двата текста не беше лесно: йероглифният надпис заемаше 14 реда, а гръцкият - 54.
Изследователите си спомнят за древния учен Гораполлон, който пише през IV век. книга за египетските йероглифи. Гораполлон твърди, че в египетския текст писмените символи означават не звуци, а понятия. Това обясни защо гръцкият надпис е по-къс от египетския, но не помогна за декодирането.
