Църковната модерност в новото време е началото на богослужебната година. В Православната църква има определен празник, наречен Начало на индиката (това са църковните нови години). Според съвременния календар този ден пада на 14 септември. Съответно старият стил на честване на тази дата е 1 септември. По-рано, когато Църквата не беше отделена от държавата, в Русия самата Нова година се честваше на първия септември.
![Image Image](https://images.culturehatti.com/img/kultura-i-obshestvo/75/kogda-v-rossii-prazdnuetsya-cerkovnoe-novoletie.jpg)
Литургичната година на православните християни започва през есента. Тази традиция съответства както на богослужебните, така и на календарните старозаветни практики. В първия ден на септември в Божествената литургия се чете пасаж от Евангелието, който разказва за проповядването на Исус Христос в синагогата на Назарет. Текстът на Евангелието ни казва, че Христос, отваряйки книгата на пророк Исая, прочете думите на помазания пред публиката, чиято цел беше да проповядва спасението. Под знака на това пророчество стои църковната нова година.
Московската катедрала през 1492 г. реши да започне да брои годината в Русия от 1 септември, вместо от 1 март. Самата дата на 1 септември (като началото на годината) стана официална далеч извън границите на Русия и в по-древни времена. И така, началото на нова хронология в първия ден на есента е положено от император Константин Велики, като на 1 септември 312 г. печели победа над Максентий. След тази дата християните получават свобода да упражняват своята вяра. Бащите на Първия Вселенски събор, проведен в Никея през 325 г., в памет на това събитие решиха да празнуват Нова година на 1 септември - това беше ден на свобода за християните.
Исторически в Русия новата година се чества на 1 септември до 1699 година. През 1699 г. Петър Велики издава указ за отлагане на Нова година до 1 януари. Въпреки това, в църковната служба, проследяването на новото лято (годината) все още е посочено под 1 септември (стар стил). В нов стил тази дата пада на 14 септември.
Започвайки от IV век, целият богослужебен (богослужебен) живот на Църквата е неразривно свързан с юлианския църковен календар. Именно този календар все още се спазва от Руската православна църква, манастирите на Атон, православните църкви на Грузия, Йерусалим, Сърбия и отчасти България.