Съществува мнение, че името Вадим се корени в староруския език или е произлязло от славянския Вадимир. Името Вадим обаче се е използвало още в древна Персия и светецът с това име е отпечатан в църковния календар.
Мъжете по име Вадим не останаха без православния си небесен покровител, тъй като Църквата почита вековния мъченик Вадим от Персия в лицето на светци. Този светец имал достойнството на архимандрит (бил глава на човешкия манастир) и живял в Персия през IV век, затова църковните духовници наричат този аскетичен персиец. Денят на паметта на св. Вадим от Персия се чества на 22 април. Това е именният ден на всички Вадим.
От живота на светеца е известно, че праведният човек е прекарал живота си в град Витлапат по време на управлението на персийската държава Цар Сапор. През IV век според Р. Х. персите почитали слънцето и огъня, като били последователи на религията на зороастризма. Вадим избрал различна вяра за себе си - станал християнин и търсел самотен аскетичен живот. Това подтикна праведните да построят манастир извън града, в който по-късно Вадим става архимандрит.
Цар Сапор, научавайки за религията на Вадим, решил да затвори светеца в затвора. По това време в Персия всички християни, които са били известни или са докладвани на царя, са били измъчвани. Заедно с Вадим в затвора бе вкаран и определен Нирсан. В допълнение към затвора на светите християни те предавали различни мъки. Нирсан не успя да издържи адекватно физическото страдание и в крайна сметка се отказа от Исус Христос. В доказателство за истинността на четата, царят заповядва на Нирсан да отсече главата си на свети Вадим с меча си. След съвестно колебание Нирсан се съгласи и уби архимандрита. Това се случи през 367г.
Смъртта на светия праведник дълго време измъчвала Нирсан. Разкаянието накара убиеца да се отчайва, което доведе до самоубийството на последния.
