Пионерският герой Марат Казей загива в неравна битка с нацистите през 1944 година. Никой не знае какво мислеше момчето в последните минути от живота си. Може би той е мечтал, че може да изпрати колкото се може повече врагове на другия свят и по този начин да отмъсти за страданията и смъртта на своите близки.
Марат Иванович Казей: биография
Бъдещият млад герой е роден в беларуското село Станково на 29 октомври 1929 година. Баща му беше убеден комунист. В миналото той е служил в Прибалтика. Той избра име за сина си в чест на бойния кораб, на който служи. А дъщеря си той нарече Ариадна - в чест на героинята на един от гръцките митове.
През 1927 г. Иван Казей пристига у дома на посещение и се запознава с бъдещата си съпруга Анна, която няколко години по-късно става майка на Марат. Бащата на бъдещия герой-пионер активно участва в партийния живот. Колегите го уважаваха. Иван Казей оглавяваше приятелски съд, преподаваше курсове за селски машинисти. Но през 1935 г. е арестуван с фалшива денонсация, обвинен в саботаж. Присъдата беше тежка: Иван беше заточен в Далечния Изток. Бащата на Марат е реабилитиран едва през 1959 г.
Марат в онези години не разбираше какво се случва. След процеса над бащата майката на момчето е изгонена от работа и от апартамента. Тя изпрати децата при роднини. И тя го направи както трябва, защото след време Анна беше арестувана, обвинявайки се в съучастие с троцкистите. Тя е освободена едва преди началото на войната.
От първите дни на германската окупация Анна, която остана убедена болшевишка, си сътрудничи с ъндърграунда. Скоро обаче членовете на подземната група, които не са имали опит от подобна работа, са иззети и хвърлени в подземията на Гестапо. Нацистите обесиха Анна Казей и няколко нейни другари.
