Пространството и времето са основните категории на философията. Наред с понятието за движение те са пряко свързани с обективните характеристики на битието. Първите идеи за природата на времето и пространството възникват още в древността, когато човек изпитва света около себе си.
Инструкция за употреба
1
В ежедневието човек разбира пространството и времето буквално и интуитивно, независимо от философското съдържание на тези понятия. Хората от опит знаят, че всички материални обекти имат физически измерения и степен. Промяната на времето на деня и сезонните промени в природата отдавна показват на човека, че всички събития имат определена продължителност.
2
С появата и развитието на философските знания отношението към времето и пространството започва да се променя. Някои мислители, като Епикур и Демокрит, разглеждаха тези категории като независима основа на битието, което може да съществува независимо от материята и извън нея. Тези философи предположиха, че между материя, пространство и време има същите връзки, както между отделните вещества или елементи.
3
Друга гледна точка бяха на Аристотел и Лайбниц. Тези философи разглеждали времето и пространството като единна система от отношения, в която те се определят от взаимодействията между материалните обекти, които съставят света. Извън такава система на взаимодействие пространството и времето се превърнаха в празни абстракции, които нямаха независимо съдържание.
4
Пространството, ако се гледа от гледната точка на съвременната наука, е структурната характеристика на материята, начина и формата на нейното съществуване. Пространството е многоизмерна категория. Понятията "разширение" и "безкрайност" често се използват във връзка с него. Във философията категорията на пространството има смисъл само дотолкова, доколкото материалният свят може да бъде структуриран.
5
Времето е друга форма на съществуване на материята. Той се появява във философията като начин, по който материалните обекти и явления могат да се променят. Термините "продължителност", "поток", "ход", "минало", "настояще" и "бъдеще" се използват широко за описание на категорията време. Съвременните физически и философски знания предполагат, че времето има свойствата на насоченост и необратимост.
6
Въвеждането на теорията на относителността, предложена от Алберт Айнщайн в науката, даде възможност да се изясни съдържанието на философските категории време и пространство. Оказа се, че те са неразривно свързани както помежду си, така и с непрекъснатото движение на материята, образувайки единен и неделим пространствено-времева континуум. Според заключенията на теорията на относителността времето и пространството могат да съществуват само като атрибути на материалния свят, а техните характеристики се определят от силите на гравитацията.
