Карл Павлович Брюлов е талантлив художник от 19 век, майстор на исторически жанр и портрет, автор на монументална картина, озаглавена „Последният ден на Помпей“. Интересно е, че през живота си Брюлов получи слава и признание не само в Руската империя, но и в Европа.
Години на чиракуване и престой в Италия
Карл Брюлов е роден през 1899 г. в Санкт Петербург в семейството на архитекта Павел Брюло, французин по рождение. На девет години Карл става студент на Академията на изкуствата. И тук талантът много бързо се откри в него - способността му да превръща банални скици в завършени картини го порази.
През 1821 г. Карл Павлович завършва Академията със златен медал. Той му е даден за картина с библейска тема „Появата на три ангела при Авраам при Мамврийския дъб“. Година по-късно талантлив младеж има възможност да замине за Италия и да продължи образованието си за сметка на меценатите. На Апенинския полуостров той изучава художници от Възраждането и античното изкуство. Италианският характер на Брюллов очарова и в резултат той живее в тази страна тринадесет години - до 1835г.
През двадесетте години художникът създава например картини като „Италианско утро“, „На обяд“, „Прекъсната дата“, „Сънят на баба и внучка“. Тези платна се характеризират с изобилие от слънчева светлина и топли цветове, в тях художникът недвусмислено прославя младостта и красотата.
Успехът на Последния ден на Помпей и преместването в Санкт Петербург
През 1827 г. Карл Брюлов посещава разкопките на древния град Помпей, който е разрушен от изригването на връх Везувий през І в. Сл. Хр. Вдъхновен от видяното, Брюлов започнал работа върху основното си творение - картината „Последният ден на Помпей“. Той рисува тази картина дълго време - от 1830 до 1833 година. И тук художникът успя да изрази идеята за способността на човек да поддържа достойнство дори и пред смъртта. И това платно се открояваше сред другите по това, че в момента на бедствието не беше отделен човек, а цяла маса хора.
„Последният ден на Помпей“ направи плясък в света на изобразителното изкуство. Скоро тази картина била видяна и от император Николай I. Тя впечатлила автократа и той пожелал лично да се срещне с известния художник. През 1836 г. Брюлов най-накрая се завръща в родния си Петербург. Веднага е направен професор в Художествената академия и е назначен за така наречения клас по историческа живопис. В същото време Брюлов продължава да рисува картини, по-специално портрети на висши лица.
