Основателят на жанра фентъзи, професор Дж.Р.Р. Толкин, завършва работа върху „Властелинът на пръстените“ през 1949г. Романът, публикуван в три части, донесе на автора световно признание. Той е преведен на 38 езика и Толкин като филолог следи качеството на превода. В Русия има около седем варианта за превод, но магазинът трябва да избере между две или три от най-популярните.
В началото на легендата
Историята на преводите на Властелинът на пръстените в Русия започва през 60-те години. Преводач на научна фантастика Z.A. Бийвър не беше запознат с жанра на фентъзито, така че тя намали романа с три пъти поради описания и стихотворения. Резултатът беше безплатна интерпретация на Толкин в жанра на детска приказка, наречена „Приказката за пръстена“. Превод от Z.A. Бийвър е публикуван едва през 1990 година.
Не Brandisk, а Branddesign
Преводът на А. Кистяковски и В. Муравьов с обичайното име е публикуван през 1982 г. и в продължение на 10 години остава единственият в Русия. Преводачите считат творбата на Толкин за епична героична епопея и се опитват да я изложат на жив руски, за да я приближат до читателя.
Това се превърна в прекомерна изразителност, простоличие на автора, вулгарност на речта на героите. Преводът на термините в староруския стил изкривява света на Средната земя, пълен с келтски и скандинавски корени. Например, магьосникът на владетеля на Назгул тук звучи като Кралят на вещиците.
Този като цяло не е лош, тъй като наистина е лесно да се чете, ако направите отстъпка от лоши имена.
Триумфът на доброто
Преводът на Н. Григориева и В. Грушецки е публикуван за първи път през 1991 г. Той се състезаваше с превода на В. Муравйов, тъй като беше по-сдържан, но, за съжаление, по-беден.
Характерна особеност на този превод е намаляването на всички сюжетни линии, с изключение на хобитната линия. Освен това авторите внесоха своя оптимизъм в историята, в резултат на което всички герои на романа загубиха своите съмнения и несигурност.
Хармоничните и красиви стихове на И. Гриншпун станаха голям успех на този превод.
