Не толкова отдавна начело на две руски организации, включени в списъка на най-критикуваните в страната, бяха хора със същото фамилно име Фурсенко. Най-големият от двама братя Андрей няколко години беше министър на образованието и науката на Русия. И най-младият, Сергей, оглавяваше RFU, Руския футболен съюз. Напуснали постовете си, и двамата служители със солиден опит не изчезнаха, но бързо намериха нови престижни и високоплатени длъжности.
Синове на академика
Братята Фурсенко са свързани не само от кръвна връзка, добро образование, сегашни високи постове и любов към доста „гръмки“ публични изявления, но и от факта, че са израснали в „академично“ семейство. Техният баща Александър Фурсенко беше известен учен в СССР, специализирал историята на САЩ от 18-19 век, беше академик на Руската академия на науките.
Брат 1
Андрей Фурсенко е роден през 1949 г. в Ленинград. По съветско време възпитаник на Математико-механическия факултет на Ленинградския държавен университет работи дълго време в Института по физика и технологии на Йофе. Под ръководството на бъдещия нобелов лауреат Жорес Алферов той се занимава с него с проблемите на газовата динамика и процесите на ударната вълна.
Докторът на физическите и математическите науки Андрей Фурсенко направи сериозен принос не само в теорията, като написа над сто научни труда, но и в практиката. По-специално той участва в подготовката за единствения полет през ноември 1988 г. на орбитата Буран.
Сергей Фурсенко също беше член на групата инженери, участващи в космическия Буран. По-специално по-малкият брат осигури автоматичното кацане на този кораб на космодрома в Крим.
Министърът
След разпадането на СССР и разрешение за почти всяка търговска дейност, талантлив учен започва и също успешно да съчетава науката и бизнеса. И в началото на XXI век Андрей Александрович става правителствен служител. Първата високопоставена позиция в руското правителство за най-възрастните от братята Фурсенко беше поста на заместник-министър на промишлеността, науката и технологиите.
Той го окупира през юни 2002 г., а през октомври следващата година Андрей Фурсенко е назначен за изпълняващ длъжността министър. Основното постижение на един от лидерите на министерството е появата във федералния бюджет на страната на линия за финансиране на научната подкрепа на най-важните държавни иновационни проекти.
Московският иновационен комплекс „Сколково“ се превърна в най-приоритетния научен и технологичен проект. Андрей Фурсенко започна да упражнява контрол над него, като през пролетта на 2012 г. се премести да работи като помощник на президента на страната.
Преди да бъде преместен в президентския апарат, Фурсенко успя да остане в ролята на пълноправен министър. От 9 март 2004 г. до 21 май 2012 г. той ръководи Министерството на образованието и науката с Михаил Фрадков, Виктор Зубков и сегашния му шеф Владимир Путин в три поредни кабинета. Фурсенко беше запомнен от мнозина като активен участник в реформата на образователната система в страната и привърженик на интеграцията на университети и изследователски институти.
Те го помнят и като министър, който успя да постигне изпълнение, и като приоритет националния проект „Образование“. Именно при Андрей Фурсенко през 2007 г. в страната най-накрая бе въведена системата на Единния държавен изпит - Единният държавен изпит. Въпреки че в началото министърът на образованието я критикуваше остро. Но идеята му за разделяне на учебните предмети на основна и средна подкрепа не намери.
През същата година правителството одобри законопроекта, който се разработва, включително от апарата Фурсенко, за присъединяването на Русия към Болонската декларация. Същността му е да приведе вътрешното висше образование към европейските стандарти, появата на бакалаври и магистри в руските университети.
Сред най-разумните предложения на Фурсенко е например изучаването в училищата не на основите на православието, а на историята на всички световни религии, които между другото посрещнаха гневно осъждане от Руската православна църква. Той се застъпи за реформата на Академията на науките с прехвърляне на част от нейните служители на договори.
Едно от интересните предложения за реформа на Андрей Фурсенко е въвеждането на допълнителни изпити за квалификация за завършилите юридическите факултети в страната, които желаят да работят в правоприлагащите органи.
Брат 2
Възпитаник на Ленинградския политехнически институт Сергей Фурсенко е с пет години по-млад от брат си. Преди началото на руския период от неговата история той като специалист по електрически апарати участва и в оборудването на военнопромишления комплекс с нови оръжия. Работил е в родния си град като инженер и ръководител на лабораторията на Научноизследователския институт по радиооборудване.
Фурсенко-младши получи първата си сериозна слава в началото на 21-ви век, когато започна бизнес и стана продуцент на сензационния документален сериал „Тайните на потъналите кораби“, посветен на кораби, лежащи на дъното на Балтийско море. Спонсор на сериала, който получи престижния статут на руския национален филм от Министерството на културата, беше Газпром, където синът на академика скоро беше поканен на работа.
Фурсенко във футбола
През декември 2005 г. „Газпром“, който всъщност е собственик на футболен клуб „Зенит“ (Санкт Петербург), изпрати един от основните си мениджъри да ръководи Съвета на директорите на ФК. А след премахването на този пост Сергей Александрович става президент на клуба през пролетта и лятото на 2008 г., който печели Купата на УЕФА и Суперкупата. Официално обаче екипът на Фурсенко няма отношение към тези постижения. В крайна сметка, малко преди най-ярките победи на „Зенит“, той напусна клуба, след което оглави Руския футболен съюз.
Сергей Фурсенко напусна RFU, критикуван от фенове и специалисти, след неуспешно представяне на руския отбор на Европейското първенство 2012 г. и комуникация по този въпрос с привърженици на феновете Владимир Путин.
Най-запомнящите се проекти на третия президент на РФС бяха поканата за националния отбор на холандския селекционер Дик Адвокаат, късният преход на националния шампионат към европейската есенно-пролетна система, приемането на нежизнеспособния Кодекс на честта, както и словесното обещание за спечелване на дома на Световното първенство през 2018 г. за Русия.
В момента член на Изпълнителния комитет на УЕФА, Съюза на европейските футболни асоциации и Президентския съвет за развитие на физическото възпитание Фурсенко-младши отново работи в системата на Газпром. И в същото време се опитва да реализира нова идея. Този път в модната индустрия, където той реши да помогне на руски жени, които мечтаят да се обличат и изглеждат като истински италианци.
