Само четирима души влязоха в историята на Руската империя заради техните военни и други заслуги, предоставени от най-високия армейски чин Генералисимос. Един от тях през 1799 г. е непобедимият командир Александър Суворов. Следващият след Суворов и последен носител на тази титла в страната беше върховният главнокомандващ на Великата отечествена война Йосиф Сталин.
Червени маршали
Личните военни звания в СССР, ликвидирани малко след Октомврийската революция, се завръщат във въоръжените сили на страната едва на 22 септември 1935 г. Началник в Червената армия, Работническата и Селянската Червена армия е одобрен чин на маршал на Съветския съюз. Общо той е назначен за 41 души. Включително 36 военни ръководители и петима политически фигури, включително Лаврентий Берия и Леонид Брежнев.
Два месеца след издаването на Указа на Централния изпълнителен комитет и на Съвета на народните комисари на СССР петима известни съветски командири, станали известни в Гражданската война, станаха Василий Блюхер, Семьон Будьони, Климент Ворошилов, Александър Егоров и Михаил Тухачевски. Но преди избухването на войната от петте маршали оцеляват и служат само Семьон Будьони и Климент Ворошилов, които не показват нищо особено на фронта.
Останалите партийни лидери и техните другари в партията и оръжията скоро бяха отстранени от постовете си, осъдени по лъжливи обвинения и разстреляни като врагове на народа и фашистки шпиони: Михаил Тухачевски през 1937 г., Василий Блухер - през 1938 г., Александър Егоров - година по-късно. Нещо повече, последните двама в треската на предвоенните репресии дори забравиха официално да лишат титлите на маршала. Всички те бяха реабилитирани едва след смъртта на Сталин и Берия.
Флагмани на флота
С указ от 1935 г. се въвежда най-високият военноморски ранг - флагманът на флота от първи ранг. Първите такива флагмани включват също репресирани и посмъртно реабилитирани Михаил Викторов и Владимир Орлов. През 1940 г. това звание е заменено от друго, по-познато на моряците - флотски адмирал, присвоявайки го четири години по-късно на Иван Исаков и по-късно понижава Николай Кузнецов.
Следващата реформа на най-високите военни звания в Съветския съюз се случи през втората половина на Втората световна война. Тогава се появиха допълнителни началници от марша на авиацията, артилерията, бронираните и инженерните войски, както и войските за комуникация. И рангът на адмирал от флота на Съветския съюз, подобен на маршала на Съветския съюз, беше внесен в таблицата на редиците на ВМС. В СССР имаше само трима такива адмирали - Николай Кузнецов, Иван Исаков и Сергей Горшков.
Generalissimo в музея
Титлата на маршала е най-високата в съветската страна до 26 юни 1945 г. Засега по "искане на обществеността" и група съветски военни ръководители, ръководени от маршал на Съветския съюз Константин Рокосовски, указ на Президиума на Върховния съвет на СССР за създаване на чин генералисисимо, който вече съществува в Руската империя, не се появи.
В частност те бяха съратник на Петър I, херцог Александър Меншиков и известния военен водач Александър Суворов. Ден след освобождаването на документа се появи самият съветски генералисимус № 1. Това звание беше присъдено на началника на СССР и Червената армия Йосиф Сталин. Между другото, Йосиф Висарионович никога не носеше униформа с епалети, създадени специално за Сталин, а след смъртта му през 53 март тя отиде в музея.
Подобна съдба обаче очакваше и самото заглавие, номинално запазено във военната йерархия на Съветския съюз и Русия до 1993 г. Въпреки че някои историци твърдят, че през 60-те и 70-те години е имало няколко опита да го причислят към новите ръководители на партията и страната - които са имали фронтови заслуги и военни звания на генерал-лейтенант Никита Хрушчов и генерал-майор Леонид Брежнев.
