Идеите за държава, основана на върховенството на справедливостта и закона, се появиха още в древността. Философите и мислителите от онази епоха смятали, че най-правилната форма на организиране на живота в обществото е равенството пред закона както на обикновените хора, така и на представителите на правителството. Тези мисли на Аристотел, Цицерон, Платон и Сократ станаха основа за създаването на теорията за върховенството на закона.
Идеите за върховенството на закона непрекъснато се развивали, значителен принос за тяхното развитие са направили философи и учени Джон Лок (1632-1704), Шарл Монтескьо (1689-1755), по-късно Имануел Кант (1724-1804), Георг Хегел (1770-1831) и др. Първият опит в създаването на върховенство на закона принадлежи на Америка и Франция, именно в тези страни през 1789 г. са правени законодателни права и свободи. Съвременните идеи за върховенството на закона предполагат редица характерни черти.
Приоритетът на закона над държавата
Една държава може да се счита за законна, ако властта в нея е ограничена от закона и действа в интерес на личността, за да се гарантират правата и свободите на гражданин. Границата на правата на един човек преминава там, където действията му нарушават правата на друг. Приматът на закона пред държавата също означава, че народът има суверенно и неотменимо право да участва в упражняването на държавната власт.
„Закон над всички“
Правото е форма на изразяване на правото. В правова държава законите се основават на правни принципи и не санкционират произвола, насилието и диктатурата. Само най-висшият законодателен орган има право да променя закона, а подзаконовите нормативни актове не трябва да противоречат на закона.
Конституция и конституционен съд
Правата и свободите на човека в правова държава - най-високата ценност. Тази разпоредба трябва да бъде залегнала в конституцията на страната или в друг документ. В същото време Конституционният съд осигурява спазването на законите на Конституцията и действа като гарант за стабилността на обществото.
Принцип на разделяне на властите
Разделението на държавната власт в три независими клона - законодателна, изпълнителна и съдебна. Този подход избягва концентрацията на държавните лостове в едни и същи ръце, а избягването на деспотизма и авторитаризма гарантира спазването на правата на лицата. Клоновете на управление, с относителна независимост един от друг, установяват взаимен контрол.
