Когато Колумб донесе тютюн в Европа, той не мислеше колко светът ще промени това. Тъй като американските индианци не знаели това, те използвали тази трева само за свещени ритуали. Европейците изхвърляха тютюна по различен начин.
В Русия тютюнът имаше сложна история. Тя беше забранена, легализирана и отново наложена вето за търговия, дистрибуция и употреба. Вече е невъзможно да проследим всички превратности на тази история, но има известна информация, оцеляла до днес.
Тютюн в Русия
В Русия тютюнът за пръв път се появява през XVI век. Още при Иван Грозният той започва да стига до Москва заедно с наемници, нашественици и казаци. Особено по време на смутното време. В много отношения това беше подкрепено и от английските търговци. В онези дни нямаше специални закони за продажбата и потреблението на тютюн. Само 50 години след смутното време, под влиянието на Църквата тютюнът е забранен.
Може би, ако се запази смъртното наказание за тютюнопушене, в Русия сега нямаше да има проблеми с тютюна.
Особено жесток към пушачите бил цар Михаил Федорович. И той имаше причини, защото през 1634 г. в Москва имаше голям пожар по вина на пушачите. По тези и други причини тютюнопушенето се е превърнало в тежко престъпление, което се наказвало със смърт. Това обаче не винаги е било така.
По едно време при цар Алексей Михайлович, поласкан от големите икономически ползи от търговията с тютюн, тютюнът получи зелена светлина. Царят реши да легализира „демоничното отвара“, но само за три години. Срещу подобна инициатива беше самият патриарх Никон, който поиска забрана.
Смъртното наказание обаче беше заменено с телесно наказание. Пушачите бяха разбити на публично място с камшик и, за да се подиграят на тълпите, бяха прогонени на коза. Ако подобен грях се повтори, извършителят се отнесе към далечен град, но не просто така. Първо му изрязват ноздрите или му прерязват носа, което е подобно на наказанието на беглец, осъден.
Сериозността на компанията за борба с тютюнопушенето е залегнала в кодекса на Катедралата от 1649 г., където дузина точки бяха посветени на „адската отвара“. Употребата на тютюн се считала за смъртен грях, тъй като в образа на хората единствено самият сатана можел да издиша дим от устата си, тоест това бил акт на тамян, изгарящ нечистите.
