Икономическата политика на държавата засяга както външната, така и вътрешната сфера на нейната дейност. Един от основните му видове е политиката на меркантилизма.
предпоставки
От XV век европейските държави усилват усилията си по отношение на международните отношения, развиват международните икономически отношения и се появяват първите големи организации, като Източноиндийската търговска компания. Всичко това подтикна икономистите от онази епоха да създадат система от правила и доктрини, изразени в политиката на меркантилизма, основната идея на която беше активното участие на държавата в икономическата дейност на страната и нейните жители с цел натрупване на пари, злато и сребро.
Понятието меркантилизъм е тясно свързано с концепцията на протекционизма, политическата доктрина, според която икономическите отношения с други страни са ограничени, оттокът на капитал и потреблението на чужди стоки са забранени.
Принципите на политиката на меркантилизма
В такива страни на Европа като Англия, Франция, Германия и Австрия, през XV-XVI век. политиката на меркантилизма се свеждаше до натрупване на средства в страната по всякакъв начин. Тези цели бяха обслужвани от ограничения върху вноса на чужди стоки, забрана за износ на злато и сребро от страната, забрана за закупуване на чужди продукти от доходи, получени от продажбата на стоки в чужбина и др. С течение на времето тези съоръжения се променят и променят и от края на 16-ти до средата на 19-ти век политиката на меркантилизма постепенно се отдалечава от строгите ограничения върху износа на благородни метали.
Късен меркантилизъм
В края на 19 век меркантилизмът вече е приет за основна икономическа доктрина от всички най-силни европейски сили. Изкуствената намеса на властите в икономическия живот доведе не само до положителни икономически последици (увеличаване на търговския баланс, растеж на БВП, подобряване благосъстоянието на населението), но и до развитие на технологична подкрепа за производство, повишаване на раждаемостта, намаляване на социалното напрежение и подобряване на качеството на живот. Според икономически историци като Имануел Валърстайн и Чарлз Уилсън, техническа революция в Англия през 19 век нямаше да се случи без практическото прилагане на принципите на меркантилизма.
Провеждането на политика на меркантилизма ще бъде трудно, ако на страната липсват природни ресурси. Това означава отсъствие на развито производство и следователно натрупването на капитал става проблематично.
