Египетската цивилизация е една от най-старите в света. Оригиналността му до голяма степен се дължи на географските особености на страната. Египет буквално е създаден от Нил, като възражда безплодната пустиня и я превръща в цъфтяща градина. Но пустинята, приближавайки се към сияещите брегове, карала египтяните постоянно да мислят за смъртта.
Митът за Озирис и Хорус
Погребалният култ лежи в основата на цялата египетска култура. Египтяните вярвали, че земният живот е само кратък миг, предхождащ прехода към друг, вечен живот. Митът за Озирис и Хорус се превърна в своеобразна илюстрация към тази идея за смъртта.
Той ни казва, че богът на плодородието Озирис някога е бил добър и мъдър владетел на Египет. Именно той обучи хората си да обработват земята и да засаждат градини. Озирис обаче бил коварно убит от брат си - злобният и завистлив Сет. Синът на Озирис, светлият сокол на Хорус, побеждава Сет в двубой и след това възкръсва баща си, което му позволява да погълне окото си. Но Озирис, след като възкръсна, реши да не се връща на земята, ставайки владетел на царството на мъртвите.
Разбира се, митът за Озирис и Хорус не бива да се приема твърде буквално. Това не е нищо друго, освен метафора за умиращата и възкръсваща природа, чийто нов живот е даден от зърно, хвърлено в земята. А Хор, връщайки Озирис към живот, олицетворява животворна слънчева светлина.
Този мит в много отношения породи идеите на египтяните за отвъдния живот. Когато фараонът умря и друг зае неговото място, традиционната мистерия се разигра. Новият владетел е обявен за земно въплъщение на бога Хорус, а починалият е опечален като Озирис. Починалият фараон или благородният благородник бил балсамиран, на гърдите му бил поставен свещен амулет под формата на бръмбар скарабей. Най-после написаха заклинание, което призова сърцето на починалия да не дава показания срещу него в двора на Озирис.
